На 2 юни всяка година България притихва. В 12:00 ч. звучат сирени, а хората навсякъде в страната спират – в знак на дълбок поклон пред Христо Ботев и всички български герои, дали живота си за свободата на родината. Това е ден на памет, гордост и национално самосъзнание.
Христо Ботев не е просто поет и революционер. Той е символ. Символ на саможертва, на непоколебима вяра в свободата и на ярка поетична сила, която и до днес разтърсва сърцата ни. Роден през 1848 г. в Калофер, Ботев оставя кратък, но блестящ литературен път, в който съчетава бунт, болка и мечта.
Неговият живот завършва трагично, но героично – на 2 юни 1876 г., при връх Околчица във Врачанския Балкан, като войвода на Ботевата чета, пристигнала с кораба „Радецки“. Смъртта му го увековечава в историята като вечния български будител и мъченик на свободата.
Ще припомним част от вечните думи на Ботев:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.“
„Свобода, братство, човечност – това са трите велики сили, които водят човешкия род към щастие.“
„Аз не смея да мисля за себе си, когато народът ми стене под игото.“
Днес, повече от век по-късно, сме длъжни да пазим паметта на героите. 2 юни не е само ден на траур – той е и ден на вдъхновение. Напомня ни кои сме, откъде идваме и колко струва свободата.
Да си спомним. Да се поклоним. Да предадем нататък.
Вечна слава на Христо Ботев и на всички, паднали за свободата и независимостта на България.
