Думата „селфи” влезе официално в Оксфордския речник през 2013г. Първото селфи обаче е заснето още през 1839г. от американеца Робърт Корнелиус.
В анализа на ВВС авторът се опитва да си отговори на въпроса защо изпитваме нужда да увековечаваме образа си, който всеки ден виждаме в огледалото, в безброй много снимки. Със сигурност този феномен би бил от голям интерес за майстора на психоанализата – Зигмунд Фройд. Една от любимите теми на Фройд винаги е била тази за нарцисизма - човешка особеност, кръстена с това име в чест на гръцкия мит за Нарцис, който се влюбва в собственото си отражение във водите на едно езеро и накрая умира от самота, запленен от самия себе си. Според Фройд, самовлюбеността е природна човешка особеност, но в някои случаи тя може да прерасне в сериозен психически проблем.
Група психолози разработват тест, според чиито отговори може да се определи до каква степен е нарцистичен един човек. Заключението – хората, които имат повече показатели за наличие на нарцисизъм са много по-активни в социалните мрежи в сравнение с останалите. Броят на споделени селфита отговаря на степента на самовлюбеност само при мъжете. Психолозите, направили проучването, са установили, че в последните години нарцисизмът се разпространява с подобни темпове на затлъстяването сред населението. Според автора на изследването, ако Фройд имаше възможността да наблюдава ситуацията, би заключил, че тя е следствие от появата на всички видове социални мрежи. Освен това би могло да се заключи, че хората, които качват прекалено много селфита, не го правят, защото са влюбени в себе си, а защото искат всички останали да са влюбени в тях и да им се възхищават.
Експертите не са на едно мнение относно това дали хората, които си правят селфита, или тези, които ги гледат, са по-склонни към развиването на ментални проблеми. Оказва се, че селфитата на известните, които винаги изглеждат „перфектни”, предизвикват много често несигурност, ниско самочувствие, изолация.
„Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.” – Зигмунд Фройд.
