На 6 май празнуваме Гергьовден, един от най-значимите и обичани празници в България. Това е денят, в който почитаме Свети Георги, а името Георги е най-разпространеното мъжко име в страната, изпреварващо дори Иван. Празникът е повод за радост и чествания, а на този ден празнуват всички с името Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо и техните производни.
Гергьовден е не само религиозен празник, но и своеобразен символ на настъпващото лято и началото на новата стопанска година. Това е време, изпълнено с множество обичаи, които имат отношение към земеделието, скотовъдството и здравето на хората.
Народът вярва, че „всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи“. Според тази поговорка, ако вали на Гергьовден, годината ще бъде плодородна и успешна.
Свети Георги е почитан както от християнската, така и от мюсюлманската общност. Според християнското му житие, той е бил велик военен стратег, който загинал заради вярата си, убит от меча на император Максимилиан. В иконографията често се изобразява на бял кон, както пронизва змей с копието си, затова е и наричан Свети Георги Победоносец.
От своя страна, българските легенди го представят като храбрия юнак, който спасява девойка от страшната ламя, която живее в долната земя. Така Свети Георги се свързва с храбростта и силата на българската армия, която също отбелязва своя празник на този ден.
Сред най-известните и характерни обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. Това е празник, на който се събира цялото семейство около масата, като основни ястия са печеното агне, обредният гергьовски хляб и агнешка дроб-сърма. На трапезата често присъстват и млечни продукти, варено жито, пресен чесън и лук, баница и вино. Тези ритуали са най-живи и днес в селата, където традициите и връзката с природата са по-силно изразени.
И още едно интересно българско предание гласи, че Свети Георги и Свети Димитър са били братя близнаци, като си поделили годината – за Георги е лятото, а за Димитър – зимата.
