
Много собственици на кучета вярват, че имат специална връзка с домашните си любимци и лесно разпознават техните желания и нужди. Въпреки това, не винаги е лесно да разберем как се чувстват нашите четириноги приятели. Според Али Бендер, основател и ментор в Pet Harmony Animal Behavior and Training, съществуват „някои очевидни знаци“, които показват, че кучето ви се опитва да комуникира с вас, включително „езика на тялото, звуците и движенията към вас в стремежа да получи нещо“.
Тези сигнали обаче се разпознават по-лесно, когато притежавате добро разбиране за кучешкия език на тялото и сте внимателни наблюдатели.
„Например, облизването на устните или прозявката, които могат да показват стрес, са лесно забележими, но ако не знаете какво значат, може да не осъзнавате, че кучето ви се опитва да предаде нещо важно“, казва Бендер.
Зоуи Уилингам, специалист по кучешко поведение в Обединеното кралство, потвърджа, че кучетата комуникират с нас постоянно, но често не разпознаваме техните сигнали. Тя обяснява, че когато кучето е галено, то често показва радост чрез жестове като накланяне на главата, погледи встрани и облизване на устните.
„Някой от вас дали е забелязал кучето си да сяда с гръб към вас? Това е класически знак, че кучето се чувства комфортно и иска да бъде погалено“, добавя Уилингам.
Според Американския киноложки клуб (AKC), наблюдението на поведението и звуците на кучето е ключово за разбирането на емоционалното му състояние. Например, ако кучето маха с опашка бавно от едната страна на другата, това показва, че е отпуснато и щастливо да ви види. В същото време, ако маха с опашка бързо, това може да сигнализира, че е настъпило напрежение или вълнение. Ако кучето има изправени косми по гърба, може да е притеснено, а ако ляга с предната част на тялото, а задната част остава вдигната, това означава, че е готово за игра.
Езикът на тялото на кучето не само изразява общуването с хората, но и с други кучета. Уилингам отбелязва, че добре социализирано куче ще се приближи към друго куче, като избягва директно сблъскване, показвайки, че не е заплаха и е приятелски настроено.
Но Бендер споменава, че понякога съществуват и по-трудни за разпознаване сигнали, които не винаги изглеждат като форма на комуникация. Тя разказва за случаи, когато кучета дъвчат или драскат мебели, което много хора биха интерпретирали като „скука“.
„Често, когато попитам повече въпроси, откривам, че зад тези поведения има по-дълбоки причини“, обяснява тя. „Да, може да са породени от скука, но също така може да са начин кучето да поиска внимание от своя собственик.“
Бендер споделя пример с клиент, чието куче разкъсва кожения диван. Когато собственикът постоянно прекъсва това поведение, като разсейва кучето, то всъщност научава, че „пътят към игрите с човека е през дрането на дивана“.
„Не можем да контролираме как другите възприемат нашите методи на обучение или какво точно научават, затова е важно да наблюдаваме как нашите подходи влияят върху тях“, заключава Бендер.