Със затоплянето на времето след обилните дъждове различни видове смоци и водни змии стряскат хората в градовете и селата. Пожарникарите все по-често се отзовават на сигнали за влечугите, които се крият в коли, дворове и къщи. Животните изпълзяват по видими места заради повишаването на температурите и влажното време, експертите очакват популациите да стават все по-големи с настъпването на горещините. Те предупреждават, че тези змии не нападат, но не бива да бъдат дразнени, защото това може да ги предизвика.
През почивните дни само във Великотърновско спасителните екипи са се отзовали на три повиквания заради смокове, налазили автомобили. Едната от змиите била свита в кухина под бронята, друга пък изпълзяла от бурените в двора на местната болница и се вмъкнала във возилото. Забелязва се и рязко увеличение на популациите на таралежи, които често се промъкват в дворовете и ловят змиите. Жители на някои софийски села също споделят, че водните змии и смоковете са все по-често срещана гледка след дъждовете. Влечугите са плъзнали и в смолянско, както и в Бургас, най-вече около занемарения стадион „Черноморец“, оплакват се местните.
За да не се панирате излишно, е нужно да се запознаете с видовете змии, които пълзят из България. Имаме 20 вида змии, шест от тях са отровни. Реално опасни са обаче две - пепелянка и усойница. Каменарката е изчезнал вид, а въпросът дали изобщо тя се е срещала т,к, е дискусионен. Няма данни за предизвикани отровни ухапвания у нас и от вдлъбнаточелия смок и котешката змия.
Най-разпространена и най-добре приспособена към родните условия е пепелянката. Тя се среща почти навсякъде в по-ниските части. Почти всеки е минавал край пепелянка, макар тя по принцип да избягва човека. При среща с нея не правете нищо, просто я отминете, няма да ви ухапе. По около 40 души у нас средногодишно биват ухапани от пепелянки. Смъртните случаи са рядкост. Половината от ухапванията са сухи, т.е. без да е въведена отрова. Много болезнени обаче са отровните ухапвания. Възможно е дори на 15-та минута пострадалият да не може да стои прав. Затова трябва бързо да се търси лекарска помощ. Няма полезно ухапване от змия, а за да не ви се случи, гледайте в краката си възможно най-често.
Специални изследвания за числеността на змиите в България не са правени. Смята се, че броят им е около 2,5 милиона. На второ място по разпространение са смоковете, които са десетина вида. Страната ни е сред районите с богата херпетофауна в Европа. Превъзхождат я само Гърция и Италия. Числеността на змиите у нас е сравнително постоянна величина - тя е обусловена и от начина им на размножаване. Необходими са няколко десетки години, за да се увеличи значително броят на влечугите.
Прекратено е и унищожаването на тези животни, почти всички видове са защитени. В началото на 90-те години на миналия век са се ловели много змии с цел извличане на отрова. Масово обаче змиефермите са фалирали поради липса на пазар, твърдят експертите. Змийската отрова намира приложение във фармацевтиката за приготвяне на мехлеми и противозмийски серум.
Змиите не бива да се смятат за вредни животни. Повечето от тях всъщност се приемат за полезни, защото използват за храна вредни насекоми, гризачи, жаби и гущери, твърдят родните херпетолози. Полезността им символизира дори древногръцкият бог лечител Асклепий, чийто неизменен атрибут е жезъл, около който е обвита змия. По-късно негов символ става чаша, обвита със смок мишкар.
Въпреки това, в християнския свят змията не е обичана и се смята за олицетворение на злото. Обратно - в Индия тя е свещено животно, също е тачена и в някои африкански и азиатски държави, както и по поречието на Амазонка. За българите денят на св. Йеремия се смята за празник на змиите. В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март - Благовещение. Царят им обаче се появява на земята на 1 май - Йеремия. Всъщност змиите излизат, когато стане трайно топло. Възможно е поради повишаване на температурите през последните години част от видовете змии от южните ни съседки Гърция и Турция да преминат и у нас, предполагат учените.
