Много ни се иска горещо да поздравим тези, които отиват на работа със служебна кола, шофьор, костюм и си тръгват от "жълтите павета" по същия елегантен начин. Иска ни се да поздравим и онези, които си мислят, че развиват туризма у нас. И ще обясним на всичски тези хора ЗАЩО ХОДИМ НА МОРЕ В ЧУЖБИНА:
- там нямат политика за муфтене на почиващите с допълнителни таксички - за шезлонг, чадър и въздух на плажа...
- там нямат политика за плътно бетониране на крайбрежието си
- там нямат политика, която да те кара да си обещаваш, че това е последното ти лято на подобно място
- нямат политика да превръщат почивката в кошмар от кофти звуци, наподобяващи музика + кофти физиономии на нацупени служители
- там нямат политика за унищожаване на морските обитатели
За капак, в разгара на летния сезон у нас, попадаме на статия със заглавие: "Делфинчето, което каза сбогом на чудовищата". И няма да ви спестим и ред от нея - прочетете я. Само така, отвратени до дъното на душата си, ще промените начина на мислене, на "пазаруване" на стоки и услуги, на възприемане на света...
Разказът е на koralbeach.com:
"Живо делфинче излязло на плажа в Ахтопол и хората в продължение на 4 часа непрекъснато се опитвали да го държат във водата и да го вкарат обратно в морето. Гери Николова не се отказала и въпреки опасното вълнение, заедно с хора и спасители най-сетне успели да го вкарат доста по-навътре в морето, в един момент то се отделило и описало един кръг около тях, след това друг малко по-голям… след това още един малко по-голям и така отплувало срещу течението навътре в морето… Това било за последно сбогуване и благодарност към тях…
След час мъртвото делфинче излязло на брега, отново в ръцете на Гери…
Тя се обади отново. Казах, че до 20 минути ще съм там. Стигнах. Хората ме чакаха, бяха положили вече безжизненото тяло на делфинчето върху една дървена скара. Започнах с огледа. Беше млад делфин, но не бебе. Имаше множество наранявания, в областта на главата, крайниците, опашката и др. Дадох ръкавици на непознатия Иван и заснехме всичко в детайли. Другите хора ни помагаха с каквото могат…
Дойде и въпросът - къде ще го погребем? Погледнах ги. Така беше най-добре. Но реших друго… Ето го трупа, който цялата държавна шайка търсеше, за да оправдае нови милиони за изследване на причините за смъртта на вероятно стотици и хиляди делфинчета през последните 2 години… Въпрос на който дадохме еднозначен отговор още миналата година, а тази подкрепихме с нови факти, доказателства и изследвания. Професионално и напълно безплатно.
МОСВ за една година не можа да състави една проста инструкция какво да се прави с труповете на делфините, камо ли да се мисли за превенция. Представете си, че в продължение на месеци са питали на различни места по морето кой има фризер, за да го ползват, вместо да отделят няколко стотин лева и да си закупят собствен такъв!!! Цяло едно министерство… Срам и позор.
Казах на хората, че трябва да намерим фризер и да замразим делфина, за да може да го изследваме… отново. Кой да го изследва? МОСВ ли? Не познахте. Министърката само повтаря като латерна навсякъде през последните месеци за другото единствено нещо направено относно делфините от страна на министерството: „договорка между МОСВ и ACCOBAMS за съдействие от тяхна страна да осигурят чуждестранен специалист по аутопсии на делфини, който да извърши това при намиране на свеж труп“. Нещо, което направихме абсолютно сами, без никакви договорки с когото и да било, още миналата година - дори си извадихме разрешително от същото това министерство – абсолютен абсурд. Тогава се свързахме с експерта по аутопсии на делфини - Разван Попеску (OCEANIC-Club) от Румъния, който миналата година ни посети 3 пъти с походната си лаборатория, взе проби, направи, изследвания, а тази година е идвал вече два пъти - последният път преди седмица, изследвахме заедно нови 10 делфина на Корал, излезли само за 2 дни. Заключенията на Разван са категорични и необорими -през последните 15 години той се занимава единствено с това… Ще попитате кой плаща? Ние си плащаме от джоба - не го правим за пари, а за да няма повече мъртви делфини.
Не носех фризер с мен… Казах просто – там пред няколкото човека: "Трябва веднага да намерим фризер." Иван, който ми помагаше, се замисли и каза: "Момент да проверя нещо…" Изтича, след малко се върна: "– Намерих фризер!" Един обикновен човек, непознат, готов да помогне … просто така - от човещина. Има Хора.
Извадих найлоните от колата, завихме заедно трупа на делфина, сложихме го в багажника и тръгнахме. Скоро стигнахме до мястото, поставихме делфина във фризера и си отидохме. Ето това една цяла държавна администрация не успя да организира и направи за ЦЯЛА ГОДИНА! И оставка, и уволнения, и затвор са ви малко…
Сега поканихме Разван Попеску да дойде отново и да направи аутопсия на този запазен труп на делфин. Да вземем всички проби и да направим изследвания. Отново. Все едно не знаем от какво умират делфините. Последният път, преди седмица, там на плажа - Разван ми каза: "Ето вече сме сигурни 98% за причината за смъртта." Сега аз лично направих оглед на трупа, видях много характерни черти и белези, на които ме е учил Разван през последната година…
Вероятно не осъзнавате, но това в което живеем не е държава. Това наистина е една страшна кочина, създадена и поддържана от едни напълно безсмислени държавни институции. От едни корумпирани чиновници, интересуващи се само как да изкарат пари от каквото и да е. Ако е и от смъртта на стотици и хиляди делфинчета. Пари са си…
Защо излезе делфинът на брега и колко мъчителни дни и седмици е изкарал в морето, борейки се за животас си, личеше по тялото му. Излезе след толкова мъки, за да каже СБОГОМ на тези държавни бездействащи човешки изроди и онези други изроди човешки, вилнеещи в морето и плячкосващи всеки ресурс, сеещи смърт над всичко живо, което може да се продаде и унищожи – просто така, заради едни пари…
Когато изчезнат морските обитатели, унищожени напълно от човека, когато изчезне самото море – пресушено и експлоатирано докрай, когато бетонът завземе и последната тревичка, когато онова, което дишаме и пием, вече не са въздух и вода, а само една пластмаса…вероятно тогава най-големият враг на Земята – човекът – ще бъде заличен. Тогава отново ще настане земен рай…"
Атанас Русев, 14.08.2016 г.
„Да запазим Корал“
„За делфините“
