Едва ли съществува друго домашно животно, което да има толкова много професии и специализации в своята безкористна и вярна служба към човека.
Кучето е първото животно, привързало се към човека. Още от дълбока древност, когато хората не са познавали земеделието и животновъдството и основното им средство за препитание е бил ловът. От тогава, заедно с човека, кучето е изминало дълъг исторически път на развитие и под негово влияние постоянно се е променяло и усъвършенствало. Всички случайни или целенасочено селекционирани нови качества и “черти в характера” на кучетата от поколение на поколение все повече са се затвърждавали, докато в наши дни вече съществуват породи с най-различни специализации.
Най-древните професии на кучето безспорно са куче ловец и куче пазач /на дома, на имуществото, на стадото животни/.
Следващата професия е бойно куче – при война специални кучета били дресирани да захапват муцуната на вражески кон и да го повалят. Следва специализирането на кучета за впряг - без тях е невъзможно съществуването в условията на суровия Север.
По-късно, използвайки изключителните обонятелни качества на това животно, човекът създал професията куче следотърсач /граничар, криминалист/. Появили са се кучета циркови артисти, състезатели /за надбягвания и двубой/, гидови кучета /водачи на слепи хора/, кучета спасители /при лавини, удавяния и земетресения/, а по време на война - кучета сапьори /миночистачи/, санитари /оказващи първа медицинска помощ/, кучета взривители на танкове. Днес вече има обособени и други професии – кучета газопроверители /подушващи повредите в газопроводите/, кучета митничари /откриватели на наркотици/, кучета за откриване на взривни вещества и самоделни взривни устройства.
В края на 18 и началото на 19 век голяма известност получили кучетата от порода “Сенбернар”, използвани за откриване на изпаднали в беда хора в Швейцарските Алпи, заблудили се в планината или засипани от сняг по време на силен снеговалеж и снежни бури в планините. Един от тези прочути кучета лавоноспасители, бил знаменитият Бари - за 12 години спасил над 40 човека. Неговата най-известна постъпка е спасяването на едно малко момче, майката на което била замръзнала. Бари стоплил детето с дишането си и го занесъл на гръб в близкия манастир, разположен в планината.
В Швеция, Швейцария и други държави, са създадени специализирани школи за обучение на кучета, откриващи наркотици.
Кучето е участвало активно във военни действия почти през всички исторически епохи. През 20 век използването на бойни кучета станало много популярно. Почти всички армии в света имали кучета военнослужещи, въпреки напредъка на бойната техника. Страни като Англия, Германия, Русия, Швеция, Италия, Франция, Белгия, отделят немалко средства за обучение на кучета за своите армии.
Преди започването на Първата световна война, с доброто си обучение се прочули руските военни кучета: доставяне на боеприпаси, закрепени в сакове на гърба на кучетата, издърпване на тежки картечници на позиция, издирване на мними ранени и извозването им в “тила”, както и други действия. Общият брой на военните кучета достигал 30 000. На фронтовата линия кучетата изпълнявали различни бойни задачи:
Товарни кучета – дресирани да доставят боеприпаси и храни и да извозват ранени войници.
Кучета куриери – обучени да предават секретни донесения от фронтовата линия до командните пунктове и обратно.
Кучета разузнавачи – дресирани да не лаят, а при забелязана опасност, да дават сигнал чрез опъване на повода, с който са вързани.
Кучета подривници и танкоунищожители – обучени да взривяват вражески укрепления и влакови композиции и танкове.
Кучета парашутисти, свързочници – обучени да скачат от парашути заедно с десантчиците, да изтеглят и полагат телефонни и телеграфни кабели за свръзка с командването.
Кучета сапьори – обучени да откриват с острото си обоняние мините и експлозивите със закъснител. Такива кучета се използват и в по-ново време – военните действия в Камбоджа, Мозамбик, Афганистан, Сомалия, Етиопия, Ангола, Салвадор.
Военната служба на кучетата продължава и в мирно време. В повечето страни специално обучени кучета помагат на граничарите при охраната на държавната граница. Установено е че кучето открива с помощта на зрението, движещи се хора и животни до 700 метра, улавя слаб шум на около 24 метра разстояние. Кучето улавя звук с честота на колебанието до 40 000 секунди, а човек до 20 000 секунди т.е. кучето е способно да улавя много звуци, недостъпни до човека. Обонянието му е 11 000 пъти по–силно, отколкото на човека.
Четирикраките герои заслужават почит и уважение. А много от тях имат нужда от приемен дом, след като армията ги пенсионира. Замислете се дали и вие не бихте могли да приемете един заслужил военен в дома си.
