За едни това е начин да се грижат по-добре за здравето си, а за други, особено за работодателите, е сериозно предизвикателство при планирането на работния процес. Новата тенденция, наречена chronoworking, или хроноработен ден, набира популярност на фона на връщането към работата в офиса. Идеята е служителите да организират задачите си според индивидуалния си биологичен ритъм, вместо задължително да спазват традиционния график от 9:00 до 17:00 часа.
Причината е проста - не всички хора са еднакво продуктивни по едно и също време. Някои се събуждат с желание за работа още в ранните часове, но следобед концентрацията им спада. Други се нуждаят от повече време сутрин, за да влязат в ритъм и са най-креативни вечер.
Точно върху тези индивидуални различия се основава концепцията за хроноработния ден, популяризирана от британската журналистка Елън К. Скот. Вместо всички служители да следват еднакъв график, подходът насърчава компаниите да се съобразяват с часовете, в които отделните хора работят най-ефективно.
Според експерта по съня д-р Майкъл Бреус, хората имат различни периоди на най-висока активност и концентрация. Приблизително 55% достигат своя продуктивен пик между 10:00 и 14:00 часа, докато около 15% се представят най-добре рано сутрин. Други 15% са по-активни вечер или през нощта, а при 10% ритъмът е по-непостоянен.
Данни от проучване сред 1500 американски служители от 2023 г. също поставят под въпрос ефективността на традиционния работен ден. Според цитираните резултати 94% от участниците работят в часове, които не съвпадат с предпочитания от тях график, а 77% смятат, че това се отразява негативно на продуктивността им.
Изследванията на д-р Селин Ветер допълват темата със здравословния аспект. Разминаването между вътрешния биологичен часовник и работния режим може да има неблагоприятни последици, като сред потенциалните рискове е и диабет тип 2.
За хората, които работят самостоятелно, хроноработният ден често е по-лесен за прилагане. Писателката Елоиз Скинър например предпочита да започва работа след 11:00 часа и да пише вечер, след 19:30 часа. Стефани Микелсън пък е сред хората, които се чувстват най-добре, когато стават още в 4:30 сутринта. В традиционната офис среда обаче подобна свобода невинаги е възможна. Екипните срещи, общите срокове и необходимостта от постоянна комуникация изискват поне частично припокриване на работното време.
Психотерапевтът Ейми Морин обръща внимание именно на този проблем. Според нея компаниите трябва да намерят баланс между индивидуалните предпочитания и нуждите на екипа, тъй като няма универсален час, който да е удобен за всички. Едно от възможните решения е въвеждането на гъвкаво начало и край на работния ден, съчетани с определени часове, в които всички служители трябва да са на разположение. Например всеки може да избира кога да започне работа, но между 12:00 и 14:00 часа целият екип да е достъпен за срещи и съвместни задачи.
В крайна сметка хроноработният ден не означава липса на правила, а по-разумен баланс между личния биологичен ритъм и професионалните ангажименти. Науката подкрепя значението на циркадните ритми, но прилагането им на работното място зависи от готовността на работодателите да предложат гъвкавост, без това да пречи на общата работа.
