На 1 февруари Българската православна църква почита свети мъченик Трифон - светец, лечител и закрилник на лозята и винарите. Около неговото име са се преплели християнски предания и дълбоки народни вярвания, които превръщат деня в един от най-пъстрите зимни празници.
Според една от легендите свети Трифон едва 17-годишен излекувал дъщерята на римския император Гордиан. Чудото му донесло широка слава, но и гонения заради вярата му. В народната традиция обаче той остава преди всичко като пазител на лозята, плодородието и добрата реколта.
Трифоновден започва рано сутринта с подготовка за обреда. Стопанката омесва обреден хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. Питата, ястието и бъклица с вино се слагат в нова вълнена торба, която мъжете носят на лозето. Там, след прекръстване, от три лозови главини се отрязват по три пръчки. Следва ново прекръстване и поливане на лозите с вино - символичен жест за здраве, берекет и плодородие. Този обред е известен като „зарязване“ и се смята за начало на земеделската година.
След ритуала мъжете избират „царя на лозята“, който бива окичен с венец от лозови пръчки и тържествено носен до селото. Едва тогава започва общото угощение - с песни, вино и веселие.
Трифунци - три дни със силна символика
Трифоновден е част от тридневния празничен цикъл Трифунци, който обхваща 1, 2 и 3 февруари:
1 февруари - Трифоновден
2 февруари - Сретение Господне
3 февруари - Свети Симеон
В народните вярвания вторият и третият ден са посветени на предпазване от вълци. Затова жените спазват строги забрани - не режат с ножици, за да „не се отваря устата на вълка“, не предат, не плетат и не шият.
На 1 февруари имен ден отбелязват: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан и Гроздана.
