На 14 октомври Българската православна църква почита света преподобна Параскева, наричана още света Петка Българска. Празникът е известен като Петковден и заема важно място в българския народен календар. Той е свързан както с почитта към светицата, смятана за закрилница на дома и семейството, така и с настъпването на зимата и края на активния земеделски сезон.
Света Петка, известна още като Параскева Епиватска, е християнска светица, родена през X век в град Епиват, близо до Константинопол. Още от ранна възраст тя избира да посвети живота си на вярата, милосърдието и помощта към нуждаещите се. След години, прекарани в молитва и отшелничество, мощите ѝ били пренесени в различни градове на Балканите. Особено значима е връзката ѝ с България. По времето на цар Иван Асен II мощите на светицата били пренесени в Търново, което превърнало града във важен духовен център. Днес света Петка е сред най-почитаните светци у нас и е известна като закрилница на жените, семейството и дома.
В българската народна традиция Петковден се възприема като един от празниците, които бележат прехода от есента към зимата. В миналото той бил свързван със завършването на полската работа, прибирането на реколтата и подготовката за студените месеци. На този ден в много краища на страната се организирали семейни и общоселски събирания. Стопаните отдавали почит на светицата с надеждата за здраве, плодородие и благополучие през следващата година. Сред традиционните ястия за празничната трапеза са обредният хляб, питите и ястията с месо, когато обичаят в съответния край го позволява. В някои райони се приготвял курбан за здраве, а домакините посрещали гости и раздавали храна за благословия.
Според народните вярвания Петковден е свързан с настъпването на по-студеното време. Съществувало убеждението, че след празника природата постепенно се подготвя за зимата, а земеделската работа на открито отстъпва място на домашните занимания. В традиционните представи светица като света Петка има особено значение за жените и семейния живот. Вярвало се, че тя закриля майките, децата и дома, а молитвите към нея носят здраве и спокойствие.
В някои части на България Петковден се отбелязва и като храмов празник с литургии, водосвети и курбани. Традициите се различават според региона, но общото между тях е желанието за здраве, благоденствие и добър късмет.
Както при много от големите празници в народния календар, Петковден е съпроводен от различни забрани и вярвания. В някои райони се смятало, че тежката домашна работа трябва да бъде ограничена, за да се почете светицата и да се осигури благополучие на семейството. Други поверия свързват деня с грижата за животните и подготовката им за зимата. В миналото животновъдството било основен поминък за много семейства, затова здравето на стадата и успешното презимуване имали особено значение. Тези обичаи са част от традиционната народна култура и се различават в отделните краища на страната.
На 14 октомври празнуват всички, които носят имената Петка, Петко, Петкан, Петкана, Параскева и Пенка, както и техните производни. Петковден съчетава християнската почит към света Петка Българска с вековни народни традиции. И до днес празникът напомня за значението на семейството, вярата и грижата за близките, съхранявайки връзката между българското духовно наследство и обичаите на предците ни.
