Снегът често е причина за закъснения, хлъзгави улици и усложнени пътувания. Но същевременно той носи особена тишина и красота – онзи момент, в който светът изглежда по-бавен, по-чист и някак по-спокоен. Зад тази романтична картина обаче се крият редица любопитни факти, които превръщат снега в далеч по-интересно явление, отколкото изглежда на пръв поглед.
Снегът не е точно бял
Макар окото ни да го възприема като снежнобял, отделната снежинка всъщност е почти прозрачна. Белият цвят се получава, защото светлината се разсейва в сложната структура на ледените кристали. Колкото повече снежинки има на едно място, толкова по-ярко бял изглежда снегът.
Интересното е, че в по-дълбоки слоеве той може да изглежда синкав. Причината е, че червената част от светлинния спектър се абсорбира по-лесно, докато синята се отразява.
Понякога снегът може да бъде дори розов или червен. Това се дължи на микроскопични водорасли, известни като Chlamydomonas nivalis, които обитават изключително студени райони. Те произвеждат червен пигмент като защита от силната слънчева радиация. Макар да имат лек плодов аромат, не е добра идея да бъдат консумирани – могат да предизвикат стомашен дискомфорт.
Всички снежинки ли са различни?
Популярното твърдение, че няма две еднакви снежинки, звучи красиво, но не е напълно вярно. През 80-те години учените успяват да открият два напълно идентични ледени кристала в естествени условия. В лаборатории това се случва още по-лесно, когато условията са строго контролирани. Истината е, че при милиарди падащи снежинки шансът за съвпадение е реален - просто рядко някой го забелязва.
Колко голяма може да бъде една снежинка?
Обикновено снежинките са миниатюрни, но историята пази разкази за истински гиганти. През 1887 г. в американския щат Монтана са описани снежни образувания с размери, сравними с домакински съдове. Макар тези сведения да не са официално потвърдени, е ясно, че понякога това, което наричаме „огромна снежинка“, всъщност е съвкупност от множество кристали, слепени заедно. Най-големият документиран единичен леден кристал е заснет в Канада през 2003 г. и е с диаметър около 1 сантиметър.
Снежни топки без човешка намеса
Природата умее да изненадва. По бреговете на Обския залив в Сибир през 2016 г. се появяват хиляди почти идеално оформени снежни топки с размер на автомобилна гума. Те не са дело на хора, а резултат от силно вълнение, замръзваща вода и постоянни движения, които постепенно оформят леда. Подобни феномени са наблюдавани и във Финландия, както и край бреговете на езерото Мичиган - доказателство, че снегът и ледът могат да бъдат отлични „скулптори“.
Сняг в пустинята - възможно е
Колкото и невероятно да звучи, Сахара също е виждала сняг. В северните ѝ части през зимата понякога се създават условия за краткотрайни снеговалежи. В алжирския град Айн Сефра снегът се появи в няколко поредни години, покривайки дюните с бяла покривка до 40 сантиметра - гледка, която изглежда почти нереална. Разбира се, този сняг не се задържа дълго и се стопява бързо, но остава като едно от най-неочакваните климатични явления.
Защо иглутата са топли
Макар да са изградени от сняг, иглутата могат да бъдат изненадващо уютни. Температурата вътре може да е с над 20 градуса по-висока от тази навън. Причината е, че снегът съдържа огромно количество въздух, което го прави отличен изолатор. Освен това формата на иглуто не е случайна - студеният въздух остава в най-ниската част, а топлият се задържа там, където хората спят. Това превръща тези снежни конструкции в едни от най-ефективните природосъобразни „жилища“, създавани някога.
