Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход.
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво.
1. Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег) - така старите българи наричат месец януари. "Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.
2. Малък Сечко (Сечко, Съчен) - месец февруари - "Месецът на страшния лед".
3. Сухи (Сух) - месец март - "сухият месец".
4. Брезов (Брязок) - месец април - "многоцветният месец".
5. Тревен (Тръвен, Цветен) - месец май - "тревистият месец".
6. Червеник (Изок) - месец юни - "червеният месец".
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - месец юли - "месецът на жътвата".
8. Зарев (Орач) - месец август - "месецът на оранта".
9. Руен (Руй) - месец септември - "изобилният (плодородният) месец".
10. Листопад - месец октомври - "месецът на падащите листа".
11. Груден - месец ноември - "месецът на грудките".
12. Студен - месец декември - "студеният месец".
