Неписано правило е, че всеки родител се гордее с детето си. Снимки от абитуриентските балове красят албуми и трапезарии по света и у нас. Всяка година ставаме свидетели на задължителното „за“ и „против“ абитуриентските балове и поляризирането на мненията. А всичко опира до усета за красиво и чувството за мяра.
Представяме ми абитуриентския бал като тържество на младостта.. и още нещо:
"Дъщеря ми е абитуриентка тази година. Добре. Ще наема Градския Стадион, изчислих че побира точно 9 Симфонични Оркестъра, 170 Пилона с Танцьорки и Мис Тигрова, 12 Бара и 30 Маси за по 30 Души. Ще наема Хеликоптери, който да кръжат и да хвърлят Салфетки. А да, по средата на стадиона ще изкопая ров, в който да плуват Делфини, Лебеди и два малки Катера на Бреговата Охрана. Естествено Дъщеря ми ще влезе на Стадиона на Трибуната, носена от Слонове, а до нея ще маршируват 40 Джуджета - Облечени в Бяло, които ще пеят и танцуват Мама мия на АББА, докато жонглират с футболни топки, облепени със “Сваровски".
Бележка:
Първо да видя кой е Сваровски и дали не може и той да жонглира !
После:
Ще помоля Мегз да ушие рокля от коприна, бетон и стъклена вата, която ще покрием с Гирлянди и Късове от Берлинската Стена.
Сега - трябва и да се яде, да види светът, че не сме (Кой да е). Ще напълним Кит със Яребици, Пъдпъдъци, Трюфели и Камъни “Сваровски". За десерт може да довлачим Глетчер от Норвегия и да го полеем с нещо скъпо, примерно (Гориво за Ракети). Не сме случайни, я!
Бележка:
Зарята ми е важна, една дъщеря имам. Може да купя няколко Ракети Томахоук и Земя-Въздух. Искам да се вижда, какво има̀не имаме. И - Извънземните да се пукнат от яд. Така де, веднъж се живее YOLO, демек. "Една дъщеря имам, ще й го татуирам на новите бомби за бала"!"
* текстът не е коригиран умишлено - запазен е в своята автентичност
