- Пътува ли ти се? Искаш ли да отидем до Лондон?
- Не, прекалено студено е.
- Добре, а Дубай?
- Не, прекалено пошло е.
- Добре, кажи ми къде?
- Пътува ми се до място, на което времето е спряло. Някъде, където се живее. Място, което дефинира живот. Място, на което забравяш всякакви задръжки, където си див, щур и импулсивен. Където всички се усмихват.
Пътува ми се до място, на което просто можеш да спреш по средата на улицата и да започнеш да танцуваш. Място, на което хората няма да те гледат странно, заради този инстинкт, а ще започнат да го правят заедно с теб.
Искам да не мисля за утре. Искам да ходя боса. Да гледам магични залези без филтър, защото са толкова красиви, че няма да имат нужда от такъв...
До там ми се пътува! Ще дойдеш ли с мен?
