„Само жена, която е раждала, може да разбере мъките на мъж с 37 градуса температура!” - вярно е, нали? :) За едни, раждането е свещен момент; други го намират за нетърпимо и не биха си го причинили втори път; трети подхождат с разбирането, че това е естествен природен процес, който води към последващото пълно щастие. Сигурно е, обаче, едно - раждането е изключително емоционално събитие в живота на всеки човек.
Мъжете имат свои виждания за раждането, а имат и пълното право да бъдат изслушани. Ако имате подобен случай, споделете с нас тук (линк).
“Анестезиологът ме пита колко ме боли - да посоча от 1 до 10. Аз казах 8 и мъжът ми: „Ох, моля те, само не се превземай!“
“След близо 19-часово раждане, мъжът ми каза, че това не било истинско раждане, защото контракциите не били на равен интервал, както пишело в книгата.”
“Мъжът ми отиде за риба. Забравил да си зареди телефона. Водите ми изтекоха и започнах да раждам. Прибрал се, видял, че ме няма и решил, че съм излязла с приятелки или до магазина и си легнал. Най-накрая баща ми се обадил на съседите, които трябвало да блъскат по вратата, за да го събудят.”
“Аз бях приготвила всичко за раждането, абсолютно всичко. Мъжът ми имаше една единствена отговорност – да намери най-прекия път за болницата. Посред нощ ми изтекоха водите и още като се качих в колата, осъзнах, че той не знае накъде да кара. Подкара с бясна скорост по грешната улица, докато търсеше в „Гугъл” адреса на болницата. Изкрещях му, че ако закъснеем и няма време за епидурална упойка, ще го упоя него в съня му. Той също ми се разкрещя, че никоя нормална жена не раждала посред нощ, като някакъв вампир. Понеже бяхме заети да си крещим, никой не внимаваше накъде кара и се оказахме извън града. Заплаших го с развод и той накрая се обади в болницата да го упътят. Успяхме да стигнем, докато все още бях бременна.”
"Докато раждах, мъжът ми и гинеколога обсъждаха снощния мач. Дано не съм им попречила с виковете си." 
“Малко след като синът ни се роди (след близо 10-часово раждане), мъжът ми каза, че ще се прибере за малко да си почине, защото бил изтощен.”
“Докато чаках да ме приемат в родилното, мъжът ми отиде да търси контакт, за да си зареди телефона, щото трябвало да се обади на майка си. Междувременно ме приеха в отделението. Той се качи след около час и каза, че телефонът му се ъпдейтвал и трябвало да завърши инсталацията.”
“Имах насрочено секцио за един петък, но мъжът ми каза, че ще дойде, след като купи PS4 на промоция, щото петъкът бил черен. Дойде, след като бебето се роди. Но пък беше купил плейстейшън.”
“Приеха ме по спешност да раждам и не си бях подготвила багаж за болницата. Помолих мъжа ми да ми донесе бельо. Той се върна с прашки.”
“Точно преди да започне раждането, мъжът ми си направи толкова много снимки с лекарската маска и облекло, на фона на магарето, със стетоскоп в ръка и още куп подобни, че когато бебето се роди, телефонът нямаше батерия, изгасна и не можахме да го снимаме. В албума от раждането на детето то самото не присъства.”
