Има дни, в които звукът от ново съобщение не носи радост, а леко напрежение. Вместо любопитство, усещате умора. Вместо желание за разговор, се появява импулс да изключите телефона и да изчезнете за малко. И не, защото не ви пука, а защото сте изчерпани.
Свикнали сме да сме „на линия“ - да отговаряме бързо, да сме съпричастни, да подкрепяме. Но рядко си даваме сметка, че вътрешният ни ресурс не е безкраен. Когато комуникацията започне да прилича повече на задължение, отколкото на удоволствие, това е знак, че нещо в нас иска пауза. Психолозите наричат това емоционално прегаряне в общуването - състояние, което често погрешно се възприема като апатия, мързел или раздразнение към света. В действителност това е защитен механизъм и психиката дава ясен сигнал, че е време да спрете.
Защо се изтощаваме от хората?
Причината рядко са самите хора. По-често проблемът е в начина, по който раздаваме себе си.
Постоянна емоционална ангажираност
Когато непрекъснато изслушвате, успокоявате и подкрепяте, без да получавате същото обратно, енергията постепенно се изчерпва. Ставате „контейнер“ за чужди емоции, но вашите остават на заден план.
Липса на ясни граници
Ако ви е трудно да кажете „не мога сега“ или „нямам сили“, започвате да се насилвате. Това често води до скрито раздразнение - не към другите, а към себе си.
Ролята на винаги силния
Хората, които са опора за всички, рядко получават опора. В един момент тялото и умът включват режим „икономия“ - дистанция, тишина, изолация. При хроничен стрес всеки разговор започва да изглежда като още една точка в списъка със задължения. Не говорите, защото искате, а защото „трябва“.
Вътрешно противоречие
Когато действате от вина или навик, а не от истинско желание, всяка среща и всеки чат изсмукват още малко енергия.
Възстановяването не започва с ваканция, а с разрешение да си дадете почивка. Признайте си умората - това не е проява на слабост. Психиката, както и тялото, има нужда от рестарт. Намалете контактите за известно време - не го приемайте за бягство от света. Погрижете се за себе си, без да давате излишни обяснения. Често се изморяваме от другите, защото сме се изгубили от себе си. Питайте се по-често: „От какво имам нужда сега?“ Понякога това не е разговор, а тишина, книга или просто безцелно гледане през прозореца.
Специалистите напомнят нещо важно, на което да се обърне внимание - ако усещането за изтощение продължава дълго и радостта от близостта напълно изчезне, проблемът не е в хората около вас, а в начина, по който общувате. Когато поддържате връзка със себе си, контактът с другите отново може да бъде източник на енергия, не на тежест.
