Всеки от нас е минал през това - досадното "намилане" на едно и също, едно и също, едно и също... Имало е случаи, при които още с първата дума, знаете как родителите ви ще завършат изречението. Единият от възрастните в семейството винаги играе ролята на по-строг, за сметка на благоразположението и опитите за разбиране от другия висшестоящ у дома. Това не изключва факта, че и двамата са способни да избълват в пространството култови реплики като тези:
Защото съм ти майка!
Марш вкъщи!
Не говори с пълна уста!
Сложи си шапката.
Защото така.
Това е положението.
Отивай да спиш.
Ще се разболееш.
Питай баща си дали може.
Ще видим.
Я повтори, какво каза?
Помисли малко и тогава задавай глупави въпроси.
Няма само с теб да се разправям.
Написа ли си домашните?
Облечи се, че ти е студено.
Къде ти е бележникът?
Аз на кого говоря?
На масата не се пее.
Не си играй с храната.
Аз като говорих, нямаше кой да слуша...
Не се подпирай с лакти на масата.
Баща ти не е джамджия.
Изпитваха ли те днес?
Не си бръчкай веждите.
Не те питам, дали ти харесва.
Да не чувам глас.
Като пораснеш, ще разбереш.
Троши си главата.
Животът си е твой, но решенията - не.
Не ме интересуват другите деца.
Защо Вяра може, а ти не?
Аз на твоите години...
Ще стане ли човек от тебе или не?
Седиш си на ушите.
Ако сме пропуснали нещо съществено от кодекса на добре възпитаните деца, припомнете ни го тук (линк). :)
