Всички сме чували препоръката да правим по 10 000 крачки дневно. Но оказва се, че не е необходимо да достигаме тази цифра, за да се грижим за здравето си. Популярната цел всъщност произлиза от маркетингова кампания отпреди около 60 години, а не от конкретно медицинско изискване.
Според д-р Тиодор Стрейндж, гериатър и специалист по вътрешни болести в болницата Northwell Staten Island University Hospital, хората често си поставят прекалено амбициозни цели. За някои 10 000 крачки означават повече от два часа ходене дневно, което може да изглежда трудно постижимо.
Това обаче не означава, че трябва да се отказваме от движението. По-малко от 2000 крачки на ден се свързват със заседнал начин на живот, а според изследванията дори сравнително умереното увеличаване на активността може да има положителен ефект.
Първата стъпка е да установите колко се движите в момента. Проследявайте крачките си в продължение на няколко дни, за да получите реална представа за ежедневната си активност. След това постепенно увеличавайте броя им.
Д-р Стрейндж препоръчва първоначално да се стремим към 5000-6000 крачки дневно, а с времето да достигнем 7000-8000. Според него това е добър ориентир за поддържане на активен начин на живот.
Данните, цитирани от Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта, също насочват към поне 7000 крачки дневно. Изследванията свързват този праг със значително по-нисък риск от смъртност. А ако успявате да правите 10 000 крачки, още по-добре.
Крачкомерът не показва всичко. Според ново изследване темпото, с което вървим, също може да даде важна информация за здравословното ни състояние.
Учените са анализирали данни от над 10 000 възрастни британци със средна възраст 69 години. Резултатите показват, че хората, които ходят по-бързо, имат между 17 и 23% по-нисък риск от преждевременна смърт. Връзката се наблюдава както при обичайното ежедневно движение, така и при ходене с умишлено по-висока скорост. Дори увеличение на скоростта с 0,1 метра в секунда се свързва с по-ниска смъртност. Изследователите обаче уточняват, че това не означава непременно, че бързото ходене само по себе си удължава живота. По-скоро темпото е показател за общото състояние на организма. За да се движим бързо и уверено, са необходими добра работа на сърцето и белите дробове, мускулна сила, равновесие и добре функционираща нервна система.
Когато някоя от тези системи започне да отслабва, скоростта на ходене може да се промени. Това понякога е един от ранните признаци за влошаване на физическите възможности и може да бъде свързано с по-висок риск от падания, мускулна слабост и други здравословни проблеми.
Най-добрият подход е да започнем постепенно, без да се опитваме да променим всичко наведнъж. Изберете темпо, което ви е комфортно, и превърнете разходките в редовна част от деня си. След като свикнете с натоварването, можете да добавяте по няколко минути към времето за ходене всяка седмица.
Д-р Стрейндж препоръчва да обръщаме внимание и на стойката си. Дръжте гърба изправен, раменете отпуснати, а ръцете оставете да се движат естествено. По-късите и контролирани крачки могат да помогнат за по-добра стабилност и да намалят риска от спъване.
Не забравяйте да приемате достатъчно течности и да се храните добре. Също толкова важно е да се съобразявате със сигналите на тялото си. Ако усетите болка или дискомфорт, намалете темпото или прекратете разходката. Смарт часовниците и приложенията за проследяване на активността също могат да бъдат полезни. Те дават възможност да следите не само броя на крачките, но и скоростта, с която се движите.

