Знакът „@“ е сред най-разпознаваемите символи в дигиталната епоха, но корените му далеч не са модерни. В различни страни той има любопитни имена: в Тайван е „малка мишка“, на руски – „куче“, в Холандия – „маймунска опашка“, у нас – „маймунка“. Днес го свързваме с интернет, но неговата история започва преди хилядолетия.
През 2010 г. кураторът Паола Антонели от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк решава да включи @ в постоянната колекция на MoMA. Заедно с кламери, лепящи листчета и други предмети от ежедневието, символът е представен като част от културното ни наследство – невидим, но значим елемент от съвременния свят.
Поглеждайки назад, @ се свързва с търговията на древните гърци. Амфорите – съдове за вино и зехтин, били и мерна единица. За удобство търговците започнали да изписват „а“ с дълга опашка, която с времето се превърнала в символ. Първата документирана употреба в този смисъл е от 1536 г., в писмо на италиански търговец от Севиля. Любопитно е, че знакът се среща и в български ръкопис от XIV век, но като чисто декоративна завъртулка.
С вековете @ оцелява благодарение на счетоводството, а в XIX век намира място върху пишещите машини. Истинският му пробив идва през 1971 г., когато компютърният учен Рей Томлинсън избира символа, за да свързва потребителите в първата имейл система. Така „@“ се превръща в своеобразен водопровод на интернет.
Днес всяка култура вижда в него различна форма – охлюв в Италия, херинга в Чехия, куче в Русия. В испанския и португалския език той дори се използва за неутралност между половете – например „amig@s“.
Най-ценното в „@“ обаче е, че променя начина, по който мислим за себе си онлайн. Той изисква нашето име да бъде единно, без интервали, превръщайки го в част от дигиталната ни идентичност. Потребителските имена, които започват с @, вече не са просто етикет, а отражение на личността ни в мрежата.
До 15 ноември 2025 г. посетителите на MoMA могат да видят символа в изложбата „Пируета: Повратни точки в дизайна“. Там @ напомня, че дори най-незабележимият знак може да носи хилядолетна история и да бъде ключ към начина, по който възприемаме себе си в дигиталния свят.
