На 14 септември Българската православна църква отбелязва Кръстовден, известен още като Въздвижение на Светия кръст Господен. Празникът е един от важните дни в църковния календар и е свързан с почитта към кръста като символ на християнската вяра.
Според християнската традиция на този ден се почита откриването на кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. В храмовете се извършва специално богослужение, а в центъра му е Светият кръст.
Кръстовден има особено място и в българските народни традиции. Смята се, че с празника лятото постепенно отстъпва място на есента. В миналото именно около 14 септември започвала подготовката за есенните дейности и приключвал активният сезон на полската работа.
На Кръстовден според народния обичай се спазва строг пост. На трапезата присъстват постни ястия, като традиционно се приготвят тиква, зеле, боб, леща и други сезонни храни. В някои райони на страната празникът е свързан и с началото на гроздобера.
С Кръстовден са свързани и различни народни вярвания. Според едно от тях след този ден времето постепенно започва да се променя, а нощите стават по-хладни. Затова празникът често се възприема като своеобразна граница между топлите летни дни и настъпващата есен.
Особено известна местност е Кръстова гора в Родопите, където всяка година на празника се събират хиляди вярващи. Мястото е сред най-почитаните православни светини у нас, а вярващите посещават района с надежда за здраве, изцеление и благословия.
На Кръстовден имен ден празнуват хората с имената Кръстьо, Кръстана, Кръстина, Кристина, Кръстил, Кръстила и други производни на „кръст“. Празникът носи послание за смирение, вяра и ново начало, точно в момент, когато природата също преминава към следващия си сезон.
