Цяла градина от прекрасни български имена на растения вече са почти изчезнали и много рядко се дават на новородени деца, това разкриха от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Такива са имената Босилка, Върбан, Ружа, Невена, Росена, Сълзица, Латина. На тяхно място възникват чуждоезичните им аналогии - Дейзи вместо Маргарита, Джасмин вместо Жасмина, Кармела вместо Лозанка. С времето са изчезнали и други имена, които не са успели да се наложат - такива са Хризантема, Гладиола, Циклама, Фиданка, Гюла, Трендафила.
Цветните имена, спрямо традиционния антропонимичен календар, са значително намалени и изменени. Постоянни са емблематичните Цветан, Цветанка, Албена, а останалите имена се губят в другата палитра от лични имена. 
Сред новородените деца с цветни имена най-много са кръстени Цветан и Цветанка. Красиво женско име, което търпи своето възраждане, е Калина. Други популярни днес имена, са Сеяна и Рая, също адресирани към Цветница - едното е свързано с глагола "сея", а другото - с райската градина.
От мъжките имена продължават да се харесват Ясен и Явор - традиционни имена, заредени с много смисъл и послание на дървета-символи, които са пазители и на семейството, и на приятелството.
Приема се, че да си кръстен на цвете или растение означава, че твоите родители са заложили в това пожелание животът ти да бъде пъстър и цветен, да имаш късмет, а хората да ти се радват, защото носиш щастие. В представата на българина женските цветни имена винаги са били носители на красота, свежест и плодовитост, затова са били и така разпространени. При мъжките имена приоритетни празници са Гергьовден, Ивановден, Димитровден. Жените са в своето царство именно на Цветница.
