Коледа мина, но тюхкането не приключи с това. Колко пъти в последните две седмици ви зададоха въпроса: „Къде ще си на Нова година?“ Спрях брояча на 47.
Преди години, когато бяхме деца, един от най-вълнуващите моменти (след тарашенето на шкафове и чекмеджета вкъщи за Коледни подаръци и разопаковането им под елхата в деня на празника), беше запалването на бенгалския огън навръх Нова година. Мина доста време. Бенгалският огън си е същият, но вълнуващото усещане отвътре притихна. Защо ли?
Много преди да дойде вечерта на Нова година,сме психически изтормозени и уморени от идеята за същата тази НОВА ГОДИНА. То са проучвания, то са оферти, то са контра-оферти, то са мрънканици (скъпо е, не е скъпо, ама и да е скъпо – трябва-щото-иначе-няма-къде), то са фасони, тропане с крак, откази (вече е заето, видиш ли, закъсняхме...) и усещане за провал. Накрая си оставаш вкъщи с няколко бутилки алкохол и количества храна, с която можеш да нахраниш поне още 3 апартамента.
А на колко партита сме били, в пъти по-готини от всяка Нова година до момента. И на тези партита никой не те е карал да се чувстваш самотен или неуспял, защото всеки е бил зает да се забавлява, без да прави характерните за това време от годината РАВНОСМЕТКИ.
Казват, че проблемът е в очакванията. А за Нова година, те почти винаги са ПРЕКАЛЕНИ.
Кой излъга, че в нощта на 31-ви декември НЕПРЕМЕННО трябва да сме най-щастливи? Да похарчим една торба с пари за пържоли и алкохол, който не пием, за да бъдем на място с хора, повечето от които не познаваме и да участваме в събитие, за което всъщност ни е все тая? Ден като ден. Вечер като вечер. Нощ като нощ. Още едно квадратче с дата от календара. Много шум за нищо. А, плюс бомбички. Мразя бомбичките. И кучето ми ги мрази.
Щастливите ще намерят повод да бъдат още по-щастливи, независимо от датата. Нещастните ще успеят да изразят нещастието си въпреки вечерта на 31-ви декември. Идеята е, че и на едните, и на другите няма да им пука особено за емоционалното състояние на другарчето, защото всеки ще бъде обсебен от собствените си мисли, желания, надежди, очаквания...
Не прецаквайте вечерта на Нова година. Не си обещавайте грандиозни промени – ако не сте били готови за тях на 17 декември, няма да бъдете готови за тях и на 1 януари. Ако искате да сложите край на нещо, сложете го сега. Ако искате да отслабнете, не чакайте понеделник, не чакайте някой друг да ви го каже, не чакайте Нова година. Ако искате нова работа, не се надявайте на късметче от баницата – учете, инвестирайте време и пари за знания, оправете CV-то си. Днес си купете нови дрехи. Днес подстрижете косата си. Днес измийте колата. Днес се обадете на баба. Днес отстъпете място в градския транспорт. Бъдете по-добрата версия на себе си всеки ден, а не само в нощта, която слага край на старата и начало на новата година.
Нека да ви стиска за промените много преди Нова година. Тази вечер не измервайте щастието си в това къде се намирате, с кого сте, колко сте платили за празничната вечеря, нова ли е роклята, стара ли е компанията... Не оставяйте очакванията на другите да ви карат да се чувствате неуспешни. Не навеждайте глава. Не притихвайте. Не се оправдавайте. И не съжалявайте. Не бъдете средностатистическа извадка за "празника". Бъдете щастливи СЕГА, не после или някога...
„Новогодишният празник е безрадостно сбогуване със старите илюзии и радостна среща с новите...“ ;)
