Днес е почти невъзможно да си представим „Титаник“ без My Heart Will Go On. Баладата се е сраснала с филма до такава степен, че звучи като негово естествено продължение. И все пак, в началото самата Селин Дион изобщо не е била убедена, че иска да я изпее.
Години след премиерата на филма канадската звезда признава, че първата ѝ реакция била скептична. „Не исках да я пея“, казва тя откровено. По онова време режисьорът Джеймс Камерън дори не планирал финална песен, убеден, че разказът е достатъчно силен сам по себе си.
Решаващата роля изиграва композиторът Джеймс Хорнър, който настоява Дион поне да запише демо версия. Тя се съгласява, но без особен ентусиазъм и без да предполага какво ще последва. „Изпях я само веднъж, просто за да опитам. Казвах си, че няма да я пея“, спомня си тя.
След записа в студиото обаче настъпва тишина. А след нея, сълзи. Присъстващите са дълбоко разтърсени от изпълнението. „Всички плачеха, а аз си помислих: ‘Е, сега вече закъсах’“, разказва певицата с усмивка.
Останалото е част от музикалната история. My Heart Will Go On печели „Оскар“ и няколко награди на Грами, превръщайки се в един от най-разпознаваемите саундтраци на всички времена. Песента не само бележи кулминацията на една от най-емблематичните любовни истории в киното, но и окончателно затвърждава статута на Селин Дион като световна звезда.
Днес тя гледа на онзи момент с благодарност. „Не искам да казвам ‘не’ на тази песен. Сърцето ми продължава да тупти повече от всякога“, признава Дион и трудно можем да си представим по-подходящо обяснение защо тази мелодия остава безсмъртна.
