Рядко срещано удоволствие е, когато Google напомня за специалните дати на велики творци. А знаете ли, че биенето на сърцето на Бетовен, може да се чуе в музиката му?
Учените изчислили, че ритъмът на биенето на сърцето не може да не се е отразило на музиката, която е пишел композиторът, и изучили от тази гледна точка произведенията на Лудвиг ван Бетовен. Според тях, накъсаният ритъм, смяната на темпото, неочакваните паузи и съставните ноти – всички тези елементи, толкова характерни за музиката на Бетовен, говорят за нерегулярната честота на сърдечните съкращения на композитора. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Perspectivesin Biologyand Medicine.
Биенето на сърцето на великия композитор може да се чуе в музиката му благодарение на това, че е написал много от произведенията си, когато е бил с напълно загубен слух. Това е направило Бетовен по-чувствителен към собствения си сърдечен ритъм – единствената музика, която е можел да усеща, лишен от външни звуци. Те изучили ритмическия рисунък и препинателните знаци в три музикални произведения на композитора, които музиковедите характеризират като неочаквани и драматични за времето на Бетовен. Ритъмът, който може да се чуе в произведенията на Бетовен, позволява да се предположи, че той е страдал от нарушение на сърдечния ритъм – предсърдно мъждене или дори мултифокална предсърдна аритмия. Безспорно само едната музика не е достатъчна за поставянето на диагноза, но учените са на мнение, че са намерили още един вариант за интерпретация на музикалните ритми.
Според българската традиция, би трябвало да казваме името на великия композитор с Х - тоест Бетховен. Така фигурира и в енциклопедията на братя Данчови от 1936 година. В изданието на енциклопедията "Енциклопедия А-Я" на БАН от 1999 година обаче заглавието на статията за композитора е Бетовен, без "х", но е даден и другият вариант, за всеки случай. Опасяваме се, че истината е доста по-различна. И двата варианта са грешни.
Лудвиг е роден в Бон, тоест той е немски композитор, но Бетовен или Бетховен не е немско име, да не говорим за ван(van) - немската благородническа принадлежност е фон, не ван. Ван е фламандска. И как няма да е, като дядо му Лодевиг е от Мехелен, днешна Белгия и се мести в Бон, когато става на 20 години, заедно с фамилията си. Ето защо и за немците е било изпитание как да казват на този фламандец.
Името Бетховен се състои от две части "бет" и "ховен". Бет всъщност не е "бет", а е "биет" и означава леха, а хоф, ховен - двор, дворове, градини. Биетховен означава градини с лехи,Градинаров, все едно. Във фламандския, обаче, събирането на "т" и "х" на едно място се произнася по-доста характерен начин. Нямаме фламандска кръв във вените си, така че простете ни, ако не успеем да го кажем точно както трябва, но е нещо от рода на Биертхофен. Хем "х" срещу "ф", хем "т"-то някак го замъглява.
Когато фламандецът Лодевиг ван Биертхофен идва в Бон, местните започват да се чудят що за фамилия е това. И първото нещо, което променят е ван, на фан, защото фау (v) на немски се чете не като "в" , а като "еф". Второто "в" на Биертхофен също става "ф". И така младият Лудвиг, който се ражда вече германец, е наричан Фан Беетхофен с "ф"-та и ясно изразено "т" и "х", понеже немците не ги сливат, пък потъмняват, пък да хъхрят. Не, "т"-то си е "т", " х"-то си е "х".
Ние у нас, когато трябва да преведем, вземаме немския вариант с отчетливо разделените "т" и "х" най-напред. Изхвърляме фламандското "биет" и става Бетховен с "в", защото и ван няма как да го префасонираме на фан.
В англоезичния свят "т"-то и "х"-то се сливат и става Беетовен, изобщо никакъв елемент от "х", което е по-близо до варианта, с който Беетовен е бил наричан във Виена.
Дори да постигнем съгласие за втората част "овен" ли е "ховен" ли е и колко хъхрено е "х"-то, за първата няма съмнение, че не е "беет", а е "биет". Но две "е"-та заедно се четат по различен начин на различните езици, а някъде се четат и като едно. Ето как Биетхофен ставаБеетовен, Бетовен, Бетховен, Бетхофен и така години наред самият Лудвиг чувал различни варианти на името си, а ние и до ден днешен се чудим кое ли е правилното.
Интересно би било да знаем как самият той се е представял. Но, уви, историята не пази неговия вариант. Така или иначе това съвсем няма да е първата известна личност, която би трябвало да се примири, макар и посмъртно, че не й казват правилно името. А дали го е дразнело приживе или не, кой знае? Сигурно до един етап, да, а после оглушал и му е било все тая.
А вие сте свободни да му казвате както решите. Важното е да го казвате с чувство.
