Поколението Z изглежда като едно голямо финансово противоречие. От една страна, младите искат да започнат да мислят за бъдещето възможно най-рано и да се пенсионират по-спокойно. От друга, предпочитат да не отлагат живота за някой далечен момент и харчат значителна част от доходите си за преживявания и малки удоволствия.
На фона на постоянно растящите цени това се превръща във все по-видима тенденция. Според последно проучване 95% от американците смятат, че страната им е изправена пред сериозен проблем с достъпността на живота. За Gen Z последиците от тази ситуация са особено осезаеми - големите финансови мечти като собствен дом изглеждат все по-трудно постижими и на тяхно място идват по-малки, но непосредствени разходи.
Данните на Bank of America Institute показват любопитна особеност: Gen Z има най-ниското съотношение между спестени средства и разходи спрямо останалите поколения. Младите не просто харчат - те сякаш избират внимателно за какво да изразходват парите си. Кафе на приятно място, козметична процедура, кратко пътуване или друга малка награда се оказват по-привлекателни от дългосрочното ограничаване на разходите.
Така се появява т.нар. „little treat economy“ - икономика на малките удоволствия. Идеята е проста - когато големите цели изглеждат прекалено далечни, човек си позволява малки неща, които носят удоволствие тук и сега. Това поведение не е запазено само за младите с високи доходи. Наблюдава се при представители на Gen Z от различни финансови групи, което го отличава от тенденциите при по-възрастните поколения.
На пръв поглед картината изглежда като пълна победа на настоящето над бъдещето. Данните обаче показват друго. Около 66% от представителите на Gen Z успяват да спестяват някаква част от доходите си - повече от отчетените 60% година по-рано. Сред тях: 36% заделят това, което им остане в края на месеца; 22% правят вноски в частни пенсионни фондове; 21% използват автоматични преводи към спестовни сметки.
Любопитен е и възходът на „шумното бюджетиране“ - loud budgeting. При този подход младите не се притесняват открито да казват, че не могат или не искат да харчат определена сума. Така финансовите ограничения се превръщат от нещо неудобно в напълно нормална част от ежедневието. Около 42% от Gen Z вече използват този подход.
А що се отнася до пенсионирането, младото поколение всъщност започва да мисли за него средно около десет години по-рано в сравнение с бейби бумърите.
И тук идва голямото противоречие. Въпреки желанието да спестяват, значителна част от младите трудно успяват да покрият настоящите си разходи. Около 42% от Gen Z живеят от заплата до заплата. При хората с годишен доход под 50 000 долара делът достига 73%. Други данни показват колко сериозен е изборът между настоящето и бъдещето. Според проучване на Simon-Kucher 51% от младите са готови да отложат цели като покупката на собствено жилище, ако това означава да си осигурят по-добър стандарт на живот днес. Затова и допълнителните доходи се превръщат във важна част от стратегията им. Повече от една четвърт имат повече от един източник на приходи, а работата на свободна практика и различните форми на gig economy се разрастват сред Gen Z по-бързо, отколкото при което и да е друго поколение.
В крайна сметка финансовото поведение на Gen Z трудно може да бъде определено само като „харчат твърде много“. Това е поколение, което едновременно се опитва да спестява за бъдещето и отказва да жертва напълно настоящето заради него. А в свят, в който големите покупки стават все по-недостъпни, малките удоволствия изглеждат като начин поне част от живота да остане в обсега им.
