Пара пот се надигна, докато стотици голи мъже се блъскаха около торба с дървени талисмани, изпълнявайки драматичен край на хилядолетен ритуал в Япония, който се проведе за последен път. Техните страстни песнопения на "jasso, joyasa" (което означава "зло, махни се") отекнаха в кедрова гора в северния японски регион Ивате, където уединеният храм Кокусеки реши да сложи край на популярния годишен ритуал. Организирането на събитието, което привлича стотици участници и хиляди туристи всяка година, се превърна в тежко бреме за застаряващите местни вярващи, на които им е трудно да се справят с тежестта на ритуала.
Фестивалът "Sominsai", смятан за един от най-странните фестивали в Япония, е най-новата традиция, повлияна от кризата със застаряването на населението в страната, която засегна силно селските общности. „Много е трудно да се организира фестивал от такъв мащаб“, каза Дайго Фуджинами, монах, който живее в храма, открит през 729 г. „Можете да видите какво се случи днес – толкова много хора са тук и всичко е вълнуващо. Но зад кулисите има много ритуали и толкова много работа, която трябва да се свърши. Не мога да бъда сляп за трудната реалност", каза той.
Застаряващо население
Японското общество застарява по-бързо от повечето други страни. Тенденцията принуди безброй училища, магазини и услуги да затворят, особено в малки или селски общности. Фестивалът „Соминсай в храма Кокусеки се провеждаше от седмия ден на лунната Нова година до следващата сутрин. Но по време на COVID пандемията тя беше сведена до молитвени церемонии и по-малки ритуали. Последният фестивал беше съкратена версия, която приключи около 23:00 часа, но привлече най-голямата тълпа от скоро, казаха местни жители. Когато слънцето залезе, мъже в бели превръзки дойдоха до планинския храм, изкъпаха се в рекичка и маршируваха около земята на храма. Те стиснаха юмруци срещу студа на зимния бриз, като през цялото време скандираха „jasso joyasa“. Някои държаха малки камери, за да запишат преживяното, докато десетки телевизионни екипи следваха мъжете през каменните стъпала на храма и черните пътеки. Когато фестивалът достигна кулминацията си, стотици мъже се натъпкаха в дървения храм, викайки, скандиращи и агресивно блъскайки се над торба с талисмани.
Промяна на нормите
Местният жител Тошиаки Кикучи, който взе талисманите и от години помага за организирането на фестивала, сподели, че се надява ритуалът да се върне в бъдеще. „Дори и в различен формат, надявам се да поддържам тази традиция“, каза той след фестивала. „Има много неща, които можеш да оцениш, само ако участваш.
Много участници и посетители изразиха едновременно тъга и разбиране за края на фестивала. „Това е последният от този велик фестивал, продължил 1000 години. Наистина исках да участвам в този фестивал“, каза пред АФП 49-годишният Ясуо Нишимура, болногледач от Осака.
Други храмове в Япония продължават да са домакини на подобни фестивали, където мъже носят превръзки на кръста и се къпят в ледена вода или се бият за талисмани. Някои фестивали коригират правилата си в съответствие с променящите се демократични и социални норми, така че да могат да продължат да съществуват - като например позволяването на жени да участват в церемонии, които преди това са били само за мъже. От следващата година храмът Кокусеки ще замени фестивала с молитвени церемонии и други начини за продължаване на духовните практики. „Япония е изправена пред намаляваща раждаемост, застаряващо население и липса на млади хора, които да продължат различни неща. Може би е трудно да продължим по същия начин, както в миналото“, обезсърчено каза Нишимура.
