Намерихме го към края на миналата година (2015-та). И доста време поседя при нас. След като разбрахме, че има и начална фаза на дирофилария, надеждата, че ще бъде осиновен от ново семейство, почти се беше изпарила. Коледното чудо на Боно, обаче, не закъсня и малко преди празниците, той беше взет от чудесно младо семейство, което има още едно куче. Заживяха щастливо. Боно излиза всеки ден с другарчето си чау-чау, унищожава играчки, тича на воля и се радва на обичта и вниманието на новите си хора.
Случи се така, че месеци по-късно, попадаме на обява за изгубен боксер. На снимките определено е Боно. Само че, в предишния си живот с хората, Боно е бил използван за разплод и се е казвал Султан. Боно не е чистокръвен боксер, не е и подходящ за разплод, защото има генетичен дефект на задните крачета. Кученцата, които се получават от него и незнайно какви майки „боксерки“, не са чистокръвни и както разбираме от обяви в интернет, често са болнави и умират. Съответната обява-оплакване, ще намерите в кучешкия форум - ТУК (линк).
Новите собственици на Боно (Султан) се свързаха със старите. Гризеше ги съвестта и все пак се обадиха на телефоните, посочени в обявата за изгубения боксер. Както и предполагахме, кучето вече не им е потребно – няма какво да искат от него, тъй като е кастриран. Изгубили са го в полето и помислили, че е умрял от жегите. Бил е много активен (полово) и все си търсел женски, вероятно затова е и избягал. И те, като нас, мислят, че е микс с булмастиф, но ВЪПРЕКИ ТОВА го размножават с боксерки, за да продават чистокръвни малки боксерчета на цена от 180лв.
Смятаме, че РАЗВЪЖДАНЕТО на кучета трябва да се прави от хора, които имат дълбоки и сериозни познания по ветеринарна медицина, биология и въобще – добре познават породата, която искат да развъждат, за да се занимават с нея. Развъждането не е играчка. И не е САМО бизнес! Собственик, който създава живот, носи отговорност за него. Решавате да развъждате, защото обожавате кучето си и искате да гушкате бебетата му. А ще преценявате ли внимателно потенциалните купувачи на тези бебета? Ще откажете ли на хора, които ви изглеждат безотговорни? Можете ли да си представите, че от вашето кутренце във всяко едно разгонване ще се раждат мелези, попълвайки статистиката на бездомните кучета в страната? Дали ще сте готови да приберете обратно кученце, от което може да се откажат купувачите, неспособни да се грижат за него поради ред причини? Или ще прехвърлите тази отговорност - вашата отговорност - на някой друг? Ще можете ли да живеете с мисълта, че създаненият от вас живот може да свърши в приюта? Или в кофата за боклук? Вие такъв човек ли сте и на това ли ще научите децата си?
СПРЕТЕ да развъждате безразборно! Кучетата не изпитват удоволствие от секса. За тях това е нагон, инстинкт и те се подчиняват. Колко вродена, обаче, е човешката безкрайно глупост, ни е трудно да преценим. И порочният кръг с намирането на кучета, с кастрирането, с размножаването - безцелно или с цел от глупост и незнание, няма да се затвори, докато ХОРАТА не станат малко по-отговорни за действията си. Възможно ли е това да започне от вашия дом и вашето съзнание? За да няма кучета като Боно/Султан - почти-боксери, с генетичен дефект на крачетата, които биват развъждани на поразия, а кученцата им - продавани за 200лв. Смешна цена за кученце от един добър развъдник.
Ако се чудите какво става със зоополицията в България, ще ви кажем ясно - НИЩО НЕ СТАВА. Такава, действаща, НЯМА.
Ако се чудите към кого да се обърнете при сигнал за терор над животно, ще ви кажем как протича процесът. Направихме опит, а той е следният: звъните на 112 - казват ви, че нямат телефон на зоополиция. Дават ви телефон за справки - 11 800. Обаждате се - казват ви, че нямат телефон за зоополиция, макар че трябвало да имат. Дават ви телефон на най-близкото полицейско управление. От там ви вдига дежурен полицай, който обяснява, че нямат назначен зоополицай, макар че трябвало. Екип на полицията може да отиде, ако има подаден сигнал за насилие над животно - ще предупредят съответноя стопанин, но не могат да му вземат кучетата. Прехвърлят топката на общината - всяка община имала назначен зоолог, но дали той може да изземе кучетата, от полицията не знаят до къде се простират правомощията му. Значи подавате сигнал, полицията отива на място и предупреждава - а през това време кучетата продължават да се "въдят" в мизерия или да умират в мизерия, или да боледуват... и никой нищо не може да направи. Та... кой е виновен? И до кога ще се прехвърля топката от една институция, у друга?
Вярно, че и за хората не се прави много откъм правосъдие и правораздаване, но защо толкова време ни замазват очите със зоополиция, която нито съществува в повечето районни управления, нито има правомощията да направи нещо реално...?
Копираме част от текст на Хуманитарното общество на Съединените Американски Щати, относно РАЗВЪЖДАНЕТО на кучета:
„Стерелизирана женска или кастриран мъжкар са по-щастливи, уравновесени и по-дългоживущи компаньони, но някои хора разглеждат развъждане и отглеждане на кучета като комерческа дейност.
Повечето кучета, дори и да са чистокръвни, не бива да се допускат към развъждане. Много от домашните любимци - дори с родословие - имат отклонения от стандарта, в поведение или здравето си, което не бива да се тиражира. Животните за развъждане трябва да се проверяват за отсътствие на подобни дефекти, преди да се заплодят. Развъждането оправдава една единствена цел - подобряване, честен опит да се получи потомство по-качествено от родителите си. Неграмотно и безразборно подбиране на партньорите не може да се оправдае - ако сте сътворили живо същество, вие сте отговорен за него, дори ако то е сляпо, глухо или куче с отклонение в психиката.
ЦЕНА: Развъждането, което се провежда правилно, не носи печалба. Ангажиментите около здравето, изследвания, изложби, допълнителното подхранване, съответните грижи, разплащането със стопаните на мъжкаря, реклама и т.н., трябва да бъдат платени от продажбата на малките. Неочаквано секцио на женската или спешна помощ на болно кученце и отглеждане на кучилото, ще се стовари отгоре ви като тежко бреме. И никога нямате гаранция, че изобщо успеете да си продадете кученцата.
Начинаещ развъдчик няма репутация и познати в нужните среди, които да подпомогнат в търсенето на евентуални купувачи. Тези, които твърдят: "Искам куче, което да прилича на вашето", внезапно изчезват, щом ви се появи кучило. Направете си сметката колко ще ви отнеме като време и пари, необходими за отглеждане на малките, които може би няма да успеете да продадете до 4-месечна, ако не и 8-месечната им възраст. Какво ще правите ако не можете да ги продадете? В приют ли ще ги пратите? Ще ги изхвърлите край пътя? Или ще ги оставите на кучешката борса, за да попаднат и те в лаборатория за изследване или в зоомагазина? Опитните кинолози с добра репутация често изобщо не заплождат женската, докато нямат достатъчно средства, за да изгледат спокойно едно кучило.
Ако искате да имате малки кученца в дома си, за да могат децата ви да видят как протича раждането им, помнете че раждането може да започне в 3 през нощта или с хирургична намеса. Децата могат да видят също така раждането на недоразвито или сакато кутре или да видят как женската крещи и ви хапе от болка, докато й помагате да изроди прекалено едро кутре. Не всички женски са перфектни майки - някои пренебрегват майчинския си инстинкт, други изяждат малките си. Някои могат да имат тежко раждане, други могат дори да умрат по времето на раждането. Малките могат да се родят мъртви или със сериозни отклонения, изискващи ефтаназия. Разбира се, всичко може и да е наред, но ако не сте готови да поемете отговорност в случай, че нещата се развият зле - по-добре изобщо не започвайте.
Опитните собственици на породисти кучета твърдят, че отглеждането на едно кучило изисква не по-малко от 130 часа. Женската не бива да остава сама по времето на раждане или скоро след това. Бъдете готови да дежурите дни наред, подгответе се за безсънни нощи. След раждането, женската се нуждае от допълнителните грижи и допълнително хранене. Малките имат нужда от всекидневно контролиране на тегло, грижи и социализация. Много време отнема оформлението на документите за родословните и разговорите с евентуални купувачите. Всякакви непредвидени обстоятелства (болни кутрета или майка, която не иска да ги кърми) изискват двойно повече време. Ако не можете да им посветите толкова време, ще имате болни или зле/неправилно гледани кутрета с лош характер, които надали ще съблазнят някой купувач.
В страната има милиони бездомни кучета, които биват приспивани в приютите всяка година. Много повече от милион загиват от студ, глад или блъснати от коли. Една четвърта от тези жертви са породисти кучета.“
