На 26 октомври Българската православна църква отбелязва Димитровден - празник в чест на свети великомъченик Димитър Солунски, известен още като Мироточиви. В българските традиции денят е свързан не само с почитта към светеца, но и с края на есента, настъпването на зимата и подготовката за студените месеци.
Кой е свети Димитър Солунски?
Свети Димитър живял в Солун в края на III и началото на IV век. Според житието му той бил образован и смел воин, който заради своите качества заел висока длъжност в римската власт. След като приел християнството, започнал открито да проповядва вярата си и отказал да изпълнява заповедите за преследване на християните.
Това предизвикало гнева на императора, който наредил Димитър да бъде хвърлен в затвора. По същото време в Солун се организирали зрелища, в които прочутият борец Лий побеждавал противниците си, като ги хвърлял върху забити остри копия.
Християнинът Нестор, който бил близък до Димитър, решил да се изправи срещу Лий и успял да го победи. Императорът обаче заповядал Нестор да бъде убит, а свети Димитър също бил осъден на смърт. Според преданието двамата загинали заради християнската си вяра през 306 година.
След смъртта на светеца на мястото на неговото погребение в Солун бил построен храм. Преданието разказва, че от мощите му започнало да се отделя благоуханно миро, което дало основание той да бъде наричан Мироточиви. Днес мощите му се пазят в базиликата „Свети Димитър“ в Солун, където всяка година се стичат поклонници. Светецът е почитан като небесен покровител на града.
Димитровден и възстановяването на българската държава
Празникът има важно място и в българската история. На 26 октомври 1185 г. в Търново братята боляри Асен и Петър обявили отхвърлянето на византийската власт. Събитието било свързано с освещаването на църква, посветена на свети Димитър, а това поставило началото на въстанието за възстановяване на българската държавност.
Борбата на братята завършила успешно и през 1187 г. Византия признала властта им над Северна България. Така започнало Второто българско царство - важен период от развитието на средновековната българска държава.
Какви традиции и поверия са свързани с празника?
В народните представи Димитровден бележи границата между топлото време и зимата. Според традицията свети Димитър носи студа, докато свети Георги, честван на 6 май, слага началото на лятото. Това е отразено и в познатата поговорка: „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги лято води“.
Народните вярвания разказват още, че първите снежинки падат от бялата брада на светеца. С нощта срещу празника са свързани и предания за отворено небе и заровени съкровища.
В миналото Димитровден бил важен момент в стопанския календар. На тази дата приключвал сезонът на работа за много наети земеделски работници, овчари и говедари. Тогава се разплащали за положения труд и се договаряли условията за следващата година. Празникът бил и знак, че е време домакинствата да се подготвят за зимата. Земеделските инструменти се прибирали, а дървата за огрев се подреждали и запасявали. В някои краища на страната се обръщало специално внимание на първия гост, прекрачил прага на дома на този ден, защото според поверието той можел да предскаже каква ще бъде годината.
На празничната трапеза традиционно присъстват ястия с овче месо, петел, обредна пита и сезонни зеленчуци.
На 26 октомври поздравления приемат всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Димка, Митко, Митка, Митьо, Драгомир, Драган, Митра, Митрана и други сродни имена.
