В новия филм „Mother Mary“, Ан Хатауей влиза в ролята на глобална поп икона - персонаж, който очевидно черпи вдъхновение от фигури като Лейди Гага. Естетиката е разпознаваема: екстравагантен стил, силно театрализирано присъствие и почти религиозно внушение, в което поп културата се преплита с католическа символика.
Историята се задвижва от срещата ѝ със Сам Анселм, изиграна от Микаела Коел - дизайнерката, създала визуалната идентичност на звездата. Двете имат общо минало, изпълнено с близост и творчество, но и с болезнено скъсване, след което не са се виждали десетилетие.
Неочаквано Мери се появява в английското имение на Сам с привидно проста молба: нуждае се от рокля. Но не каква да е, а сценичен костюм за ключов концерт, който трябва да обобщи цялата ѝ кариера. Това, което следва, е дълъг, наситен с напрежение разговор между двете. В затвореното пространство на стара плевня те разплитат връзката си слой по слой - като история, която постепенно стига до болезнената си сърцевина. Филмът до голяма степен разчита именно на този диалогичен сблъсък, прекъсван от сцени на сценичното величие на Mother Mary.
Отношенията им остават недоизказани - никога не се назовава директно дали са били любовници, макар че емоционалната им близост надхвърля обикновено приятелство. И точно това остава на заден план - филмът не търси сензация в личния им живот, а по-скоро изследва динамиката между създател и муза, между артист и образ.
В началото „Mother Mary“ изглежда като камерна драма за връзка, белязана от слава, его и творческо напрежение. Дори новата песен на героинята - „Spooky Action“, вдъхновена от квантовата идея за „призрачно действие от разстояние“, подсказва тема за невидимите връзки, които ни държат заедно, дори когато сме разделени.
Постепенно обаче филмът поема в съвсем различна посока. Режисьорът Дейвид Лоуъри, познат с визуалния си и често абстрактен стил, трансформира историята в нещо далеч по-експериментално. Реалността започва да се размива, а сюжетът преминава в почти мистична, готическа територия. Появяват се символи, които граничат с сюрреалното, включително образ на призрак, представен като плаваща червена материя. Дали това е метафора за тяхната връзка или буквален свръхестествен елемент, остава неясно и именно тук филмът губи част от своята зрителска опора.
В крайна сметка „Mother Mary“ започва като интимна история за връзка, разпаднала се под тежестта на славата и егото, но постепенно се превръща в амбициозна и силно абстрактна конструкция. Резултатът е филм, който ще раздели зрителите - между тези, които ще търсят смисъл в метафорите му, и онези, които ще останат по-скоро объркани.
