Дъжд, локви, гланциращ асфалт – всичко това изглежда безобидно, докато колата не започне да „плува“.
Аквапланингът е едно от най-опасните явления при шофиране в дъждовно време – и най-честата причина за загуба на контрол върху автомобила на мокра настилка.
Според изследване на FHWA (Federal Highway Administration), всяка година около 7 400 души по света загиват, а над 673 000 са ранени заради пътни инциденти, свързани с неблагоприятни метеорологични условия. Над три четвърти от тези произшествия се случват именно на мокър път.
В България, където дъждът е редовен спътник през поне три сезона, познаването на аквапланинга и начините за овладяването му не е просто препоръка – то може да спаси човешки живот.
Какво представлява аквапланингът?
Аквапланингът настъпва, когато гумите не успяват да изтласкат водата под себе си.
Вместо контакт с асфалта, между гумата и настилката се образува тънък слой вода, който буквално повдига колелата. В този момент автомобилът губи сцепление и управление – воланът не реагира, а спирачките стават неефективни.
Колкото по-висока е скоростта, толкова по-малка е вероятността гумите да „разрежат“ водата и да запазят контакт с пътя.
Фактори като дълбочината на водата, структурата на настилката, налягането и състоянието на гумите също играят решаваща роля.
Как да предвидите и предотвратите аквапланинг
Следете пътните условия - ако прогнозата включва дъжд, намалете скоростта и увеличете дистанцията. Избягвайте участъци с натрупана вода и не преминавайте бързо през локви. Предвиждането е най-сигурната форма на защита.
Планирайте маршрута си разумно
Избягвайте ниски участъци на пътя, където често се задържа вода. Ако е възможно – тръгнете по-рано, за да не се налага да наваксвате с по-висока скорост.
Разпознавайте гладкия асфалт
Т.нар. „лъскав“ асфалт задържа повече вода – особено в по-стари участъци. Ако настилката блести след дъжд, намалете скоростта.
Аквапланинг може да настъпи още при 70 км/ч, а при по-дълбока локва и скорост над 90 км/ч – водната струя може да повдигне задницата на автомобила и да предизвика пълен завой или преобръщане.
Гумите – вашата първа линия на защита
Поддържайте правилно налягане. Недостатъчно напомпаните гуми се деформират и губят способността си да отвеждат водата през каналите на протектора. В резултат – водата остава под гумата, а колата буквално „се плъзга“.
Следете дълбочината на протектора.
Минималната безопасна дълбочина е 1,6 мм, но при дъждовен сезон е добре да е над 3 мм. Колкото по-дълбоки са каналите, толкова по-добре водата се отвежда.
Не подценявайте сезонността.
Летните гуми губят сцепление при ниски температури и обратно – зимните не се справят оптимално при високи.
Ако вече сте попаднали в аквапланинг
Първото правило: запазете спокойствие. Всяка рязка реакция може да влоши ситуацията.
Не натискайте спирачката. Тя няма да помогне, защото гумите нямат контакт с пътя.
Не въртете волана. Дръжте го стабилно в права позиция. Когато колелата отново докоснат настилката, рязкото завъртане може да изхвърли колата от пътя.
Не подавайте газ. Изчакайте автомобилът сам да забави скоростта и да възвърне сцеплението. След като усетите, че колата отново „стъпва“, бавно коригирайте посоката, без резки движения.
Аквапланингът може да се случи и при леки автомобили с нови гуми, ако скоростта е висока или настилката е лъскава. Най-рисковите зони са: магистрали, мостове, изходи от тунели и дълбоки завои – там водата се събира по-бавно. Колите с по-широки гуми имат по-голяма контактна площ, но и по-висок риск при висока скорост, защото се образува повече воден натиск под гумата.
Аквапланингът не може да бъде напълно избегнат, но може да бъде предвиден. Най-добрият начин да се предпазите е чрез внимание, скорост под контрол и поддържан автомобил. Проверявайте гумите, намалявайте при дъжд и не подценявайте силата на една обикновена локва — тя може да се окаже по-дълбока, отколкото изглежда.
Контролът върху автомобила започва от скоростта. А безопасността – от избора да мислите една стъпка напред.
