Изкуственият интелект все по-често се превръща в помощник за работа, учене и ежедневни задачи. Ново научно изследване обаче поставя въпроса дали удобството, което предлага технологията, не идва с неочаквана цена за човешкия мозък.
Учени от няколко престижни университета, сред които MIT, Оксфорд, UCLA и Carnegie Mellon, са проучили как краткото използване на AI инструменти влияе върху способността на хората да мислят и решават проблеми самостоятелно. Резултатите показват, че дори ограничен контакт с подобни системи може да промени начина, по който подхождаме към задачите. В рамките на експеримента участниците получили серия от математически упражнения. Една част от тях трябвало да се справят без никаква помощ, докато останалите разполагали с достъп до AI асистент за кратък период от време. След това технологията била премахната и всички продължили теста при еднакви условия.
Очаквано, хората, които използвали изкуствен интелект в началото, постигнали по-добри резултати, докато помощта била налична. Изненадата дошла по-късно. След като достъпът до системата бил прекратен, същите участници започнали да се затрудняват значително повече от останалите.
Според учените проблемът не е в самата технология, а в начина, по който тя се използва. Част от доброволците са разчитали на AI да им предоставя директните решения на задачите. Именно при тях се наблюдава най-сериозен спад в представянето след отнемането на помощта. При участниците, които са използвали системата по-скоро като наставник - единствено за насоки, обяснения или подсказки, негативният ефект е бил значително по-слаб или почти липсващ.
Данните показват, че когато вече са останали без подкрепата на AI, хората от първата група са решавали по-малко задачи правилно и са били много по-склонни да се отказват при среща с трудност. В някои случаи вероятността да пропуснат въпрос е била двойно по-висока спрямо участниците, които никога не са използвали изкуствен интелект по време на теста.
Изследователите провели и подобен експеримент с текстове за четене и разбиране. И там се появила сходна тенденция - прекомерното разчитане на технологията отслабвало увереността и самостоятелността при обработката на информация.
Авторите на проучването предупреждават, че дори кратък период на зависимост от автоматично генерирани отговори може да намали постоянството и способността за самостоятелно мислене. Именно тези умения са в основата на ученето, адаптацията и решаването на нови проблеми. Според тях най-големият риск не е самото използване на AI, а превръщането му в заместител на собствените умствени усилия. Ако човек свикне винаги да получава готов отговор, мозъкът постепенно започва да инвестира по-малко енергия в анализа и търсенето на решения.
Учените подчертават, че засега няма доказателства, че изкуственият интелект причинява трайни когнитивни увреждания. Въпреки това те смятат, че масовото и ежедневно използване на подобни инструменти заслужава сериозно наблюдение, особено сред младите хора и учащите се.
Скептиците отбелязват, че всяко технологично нововъведение е предизвиквало подобни опасения. Калкулаторите промениха начина, по който смятаме, GPS системите намалиха нуждата от ориентация по карта, а смартфоните направиха паметта ни по-малко натоварена. Разликата според авторите на изследването е, че съвременните AI системи не просто подпомагат човека, а често извършват цялата мисловна работа вместо него.
Именно затова специалистите смятат, че бъдещето на изкуствения интелект зависи не само от развитието на технологиите, но и от способността ни да ги използваме като инструмент, а не като заместител на собственото мислене.
