На 17 септември православната църква почита паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Историята им идва от II век, когато в Рим три сестри – едва 12-, 10- и 9-годишни, заедно с майка си свидетелствали за вярата си в Христа и не се отрекли от нея въпреки тежки изпитания. Така денят се превръща в символ на трите най-силни духовни добродетели – вярата, надеждата и любовта, които, според апостол Павел, са опората на човешкия живот. София – майката, чието име означава „премъдрост“, олицетворява мъдростта да ги съхраняваш и предаваш напред.
В българската традиция 17 септември е и своеобразен празник на столицата София – град, чието мото гласи: „Расте, но не старее“.
„Вярата е да вярваш в това, което не виждаш; наградата за тази вяра е да видиш това, в което вярваш.“
Св. Августин
„Дръж се за вярата си, защото тя е силата, която те вдига, когато паднеш.“
„Надеждата е нещо с пера – тя каца в душата и пее без думи, и никога не спира.“
Емили Дикинсън
„Докато има надежда в сърцето, има и път напред.“
„Любовта търпи всичко, вярва на всичко, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада.“
Ап. Павел, 1 Кор. 13
„Да обичаш – това значи да виждаш чудо, което е невидимо за другите.“
Франсоа Мориак
