На 24 май България отбелязва един от най-светлите и обичани празници - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Това е ден, който не е свързан с политически събития или военни победи, а с нещо много по-трайно - силата на знанието, словото и духовността.
Празникът е символ на уважението към образованието, учителите, книгите и културата. За поколения българи 24 май носи особена емоция - училищни шествия, цветя за преподавателите, химнът „Върви, народе възродени“ и усещането, че именно буквите са съхранили народа ни през вековете.
Началото на всичко поставят братята Кирил и Методий през IX век, когато създават глаголицата - първата славянска азбука. По-късно техните ученици развиват книжовната традиция в пределите на Първото българско царство и поставят основите на кирилицата - писмеността, която днес използват милиони хора по света.
Малко държави могат да се похвалят с празник, посветен изцяло на азбуката, културата и просветата. Именно това прави 24 май толкова специален за България ден, в който обществото отдава почит на силата на знанието.
През годините празникът се превръща и в символ на националната идентичност. Още по време на Възраждането българите започват да организират тържества в чест на светите братя, а първите сведения за чествания датират от средата на XIX век. След Освобождението 24 май постепенно се утвърждава като официален празник на българската просвета и култура.
Днес денят се отбелязва с празнични шествия в цялата страна, концерти, литературни събития и награждаване на учители, ученици, творци и културни дейци. А химнът „Върви, народе възродени“, написан от Стоян Михайловски и композитора Панайот Пипков, продължава да звучи като напомняне, че духовността и знанието са сред най-големите богатства на един народ.
24 май е ден на българската памет, култура и самочувствие - ден, в който си припомняме, че народ, който пази буквите си, пази и бъдещето си.
