„Човек няма две сърца - едното за хората, другото за животните. Той или има сърце, или няма! “
И няма да се уморим да го повтаряме.
Събуждали ли сте се сутрин с въпроса: „Какво точно му има на това общество? Какво се случва с хората? Защо стават изнервени от сън; защо изкарват деня си под напрежение; защо не позволяват на малките радости да завземат и пренаредят вътрешния им мир и идея за щастие...?“ Въпросите ЗАЩО са толкова много, а времето за отговори не стига... Не стига, защото постоянно изникват нови гадни човешки постъпки, над които да главоблъскаме обърканите си мисли.
И така, в един обикновен ден, човъркайки Facebook, попадаме на... писмен плач, силен писмен плач... И той е от познат човек. Убили са кучето му.
В този момент, нещо в мозъка ти се взривява на парченца. Сещаш се за твоето куче – преди час сте били на поляната - хвърлял си му пръчки; гонили сте се; учили сте се на ред – седни – легни; оглеждали сте се за групата от кучета, с които си играе... и в следващия момент – снимка на простреляно рошаво приятелче. Ако това ще ви направи по-чувствителни към проблема, ще споменем (не, че е от значение – породата при тях винаги е Любов!), че въпросното простреляно куче беше с родословие. Беше изключителна, мила, интелигентна, добра и послушна душица. И се казваше Рокси. Едно от усмихнатите кучета на севера – Самоед.
Какво се е случило?
По време на сутрешната разходка, отнякъде долетял изстрел - мишената била Рокси. Инцидентът е станал в местността Кабакум. И за да няма спекулации със случая, публикуваме пълния разказ на Даниела за Actualno.com: "Вчера, 9 август, около 7.30 сутринта бях на плажа до свлачището „Трифон Зарезан” край Варна. Аз седях на пясъка, а Рокси си играеше с вълните на брега на морето. На плажа имаше още двама души - една рускиня, която плуваше и един човек, вдясно от нас, който снимаше. Изведнъж отляво на нас (не от страната на снимащия) се чу нещо като изстрел със заглушител. Докато се усетя какво става, се чу втори такъв изстрел. Рокси не падна веднага... изпищя силно, погледна ме, дойде до мен плачеща, след това тръгна да се качва по стълбите, които водят към плажа и после вече я заварих легнала с трудно дишане на една от площадките. Аз изпаднах в шок и се обадих на приятеля ми Георги. Той веднага дойде и закарахме Рокси при ветеринар. Ветеринарят веднага прие кучето в операционната, а в това време дойде полицията, на които бяхме звъннали, за да ни разпитва. Докато полицаите ме питаха общи въпроси, ветеринарят излезе и каза, че Рокси си е отишла. Оловото е минало 40 см през тялото, разкъсало е белия дроб и е създал мощен кръвоизлев. Аз не успях да сдържа сълзите си и казах на полицията, че не мога да продължа. По-късно полицията изиска да се извади съчмата от тялото на Рокси, за да се установи оръжието. Докторът каза, че за да се извади трябва да се разкъса цялото тяло на кучето, а аз не позволих това. Може и да е било грешка. На следващия ден (днес) полицията направи оглед на мястото на престъплението и сега чакаме развитие. Не мога да си представя що за изрод би причинил подобно нещо на такова добро същество като Рокси."
За Рокси лошият досег с хората приключи. Надяваме се някъде да има нещо, което да компенсира сложния й живот сред „двукраки“ на земята – надяваме се кучешкият Рай да не е просто пожелание от хората с широко-отворени сърца към всички същества.
Историята с продължение е за хората – за тях е цялото количество простотия, на която са способни себеподобните им; за хората е негативизмът; за хората са и жалките изпълнения на застинали в полу-ембрионална фаза болни мозъци...
Защо? ЗАЩО застреляхте Рокси?
С какво ви попречи? Вината тук е колективна. Обществото ни е болно. И питаме ЗАЩО отношението към едно такова чисто същество, каквото е кучето (независимо от породата!), трябва да е все негативно; защо трябва да има напрежение; защо трябва да се изкарват ядове и тревоги в омраза към животните; защо трябва да се гонят и убиват кучета... Защо?
Кой застреля Рокси?
Куршумът е бил повече от достатъчен, за да може сърцето на усмихнатото куче на Севера, да спре. Дано това накара по една малка камбанка в главите ви да бие с учестен, тревожен ритъм. Имаме проблем. И проблемът не е частен. Имаме проблем със своеволията, със собственоръчното раздаване на псевдо-правосъдие (Рокси вероятно е пречела на някого с присъствието си на плажа и затова са я гръмнали от къщите зад него...), с усещането за безнаказаност, с неразплитането на гатанките и липсата на адекватни наказания.
Днес е Рокси, утре потърпевшата душица ще е друга. Но това, разбира се, е ежедневие в родината ни. Незнайно защо, омразата към кучета е насадена дълбоко в психиката на хората. За пример: на море с кучета в "италиански слънчак", 9 от 10 души спират с възхищение; в ресторант първо се дава вода на кучето, после питат човека му какво ще поръча. 
Кой застреля Рокси?
И донесе ли това мир на душата му? Защото нас ни заболя... Никой няма право да посяга на близките ти същества – независимо от това на колко крака ходят те. Посегателството върху всяка дишаща „твар“ трябва да е с еднаква законова обремененост. Докато кучетата се третират като ВЕЩИ, изстрелът срещу някоя друга Рокси, ще отзвучава безнаказано в пространството... до безкрай. А колективното прехвърляне на отговорност няма да сплоти общество, което и без това се разпада отвътре...
При спешен случай, търсите ЗООПОЛИЦИЯ на номер 112. Ако от телефон 112 откажат съдействие за пострадало животно, трябва да цитирате нещо ВАЖНО: екипите са длъжни да реагират съгласно чл.13 /Инциденти и събития с животни/ от Националния класификатор на спешните повиквания към МВР! Длъжни са да реагират и да пратят екип! А когато става дума и за заплаха с огнестрелно оръжие, случаят не бива да се пренебрегва. Всеки свидетел на събитията, е добре дошъл за показания. 
„Кучетата не са целия ни живот, но го изпълват изцяло.“ И много често "обикновеното куче" е по-голям Човек от обикновения човек.
Сбогом, усмихната Рокси...
В памет на Рокси, в подкрепа на Даниела, споделете. Виновникът трябва да бъде наказан!
