Видовден - денят на Страшния съд

Видовден - денят на Страшния съд
Снимка: Vanerpaddel
15 Юни 2020

Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини. В България се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни или на 28 юни по нов стил.

Религиозната същност на празника не е добре позната. Според народно поверие, празникът е в чест на Вида, сестра на 2-та светци (наричани „градушкари“) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

Според други поверия това е денят на Видьо или Видо – езическо божество измежду 4-та градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“



Видовден в народната митология се счита за „деня на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил, получава наказанието си. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

Според други източници, празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.


Източник: actualno.com и wikipedia.bg

Прочетете още