На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че всички молитви ще се сбъднат.
Имен ден празнуват всички с производни имена на Кръстьо, Кръстина, Кръстил...
От Кръстовден започва гроздоберът - първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури.
На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е необходимо да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата.
На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено - червен пипер, домати, репички, червени ябълки. На трапезата, освен обредния хляб, задължително трябва да присъства печена тиква и грозде. В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Това вярване има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст.
Според народните поверия от Кръстовден започва есента. На 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.
