"И аз бях там, и аз видях." Няма да спрем да повтаряме, че народ без минало, няма бъдеще. Но вероятно знаете това. И е много хубаво, когато младите хора твърдо заявяват позициите си, защитавайки ги с факти. А историята помни - народната памет (в някои случаи), също.
Dimitar Nazarovsson е на път да се превърне в новия най-разглеждан Facebook-потребител, заради "изявлението", което сподели с широката аудитория вчера:
"Знаете ли каква е разликата между тези две снимки? Едната е историческо място (за което мнозина от вас дори натиснаха бутона "share"), а другата (до-скоро) - голо поле, безинтересно поле. И защото коментар не се започва с въпрос, освен ако не е реторичен, позволете ми да обясня. 
Първата снимка е мястото на битката при Ахелой, за която наистина мнозина се сетиха заради share бутона. Аз съм си идиот и реших на точната дата, но 1099 години по-късно, да отида до точното мястото. И там нямаше нищо, абсолютно нищо. Нито музей, нито табела, нито дори и път. Няколко ферми, каптаж, цигански катун и сметище за битови отпадъци. На няколко километра имаше безумна статуя в двора на частна винарска изба, наречена "Окото на победителя" - няма да коментирам. Нека ви дам един пример, за да разберете за какво говоря:
В битката при Ахелой през 917г участват около 120 000 войници - по 60 000 за всяка страна. Завършва с решаваща българска победа и трайното налагане на България като силов играч на Балканите. На мястото няма един шибан надпис. Нямаше жив човек, нямаше ги дори и тези турбо-патриоти с татуси на исторически личности.
В битката при Хейстингс през 1066г участват 25 000 души, между 9-13 хиляди за всяка страна, завършва с решителна Норманска победа и смъртта на крал Харолд. На мястото на битката има паметна плоча, музей и всяка година се прави възстановка с хиляди участници и още повече зрители. Изводите си правете сами.
Продължаваме:
Втората снимка е "замъкът" в Равадиново - изящно произведение на мутро-барока с абсолютно никаква историческа и културна стойност, който след един определен музикален клип, стана още по-популярен. Монумент на българското обсебване от кича. Замъкът в Равадиново е Дисниленд за комплексирания, пораснал българин, обожествяващ крадящия го мафиот като свой владетел и покровител. Посещението струва 10 лева на човек - и това, за да получиш привилегията да се радваш на бутафорната липса на вкус на един безумно богат човек, с тенденцията да става все по-безумно богат. И ето, всеки ден слушам за невероятните неща в този замък, винаги последвани с коментара "там са наляти много пари". Да, защото това е критерият за култура и история на българина. Защото шаренийката винаги ще впечатлява повече от безинтересното поле на истинската ни славна история. Тъжното е, че все повече и повече харесваме версията на историята на мафиота, който прави своя статуя с меч на входа на замъка си. Измислената версия за един, за съжаление вече също толкова измислен народ, вместо истината за царя, който е вдигал истински меч и е пожертвал пехотата си, за да може този народ изобщо да го има.
Симеоне, прости ни."
