На 4 декември църквата почита Света Варвара, родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота.
Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение, а когато баща й научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват. Получава и съгласието на управителя на града - Мартиан, за да я осъди на смърт. По нареждане на собствения си баща, Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига родителите на Варвара и управителя на града - всички са поразени от мълния. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои райони на страната, Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето, а то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли и обикаляли домовете, пеейки песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали предсказания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".