"Капан е! Не пораствай!"

Снимка: Susanne Nilsson
17 Юли 2019

Като дете, не обичах края на август. Прибирах се от село, трябваше да ми купуват учебници и тетрадки. Не ми допадаше мисълта, че свършват късните селски вечери. Колкото и да мразех да ме викат за вечеря, толкова и ми липсва през септември тази пуста закъсняла вечеря. И скъсаните гуменки и някогашната бяла блуза, обелените колена, скъсаната топка от последното ни лудеене.



Липсва ми да съм при баба и дядо, които ненавиждах, когато ме караха да спя от 14ч до 16ч... Било много силно слънцето - дрън, та пляс.



Определено не обичах есента. "Прочетохте ли си книгите" - беше въпросът с най-голяма тежест, но как да обясниш на учителката, че игрите навън са по-важни.

Сега вече няма село, няма и училище. Няма и тази изстинала вечеря... Има здрави маратонки и чиста бяла блуза, но уви.. Белезите по колената са си там, както и спомените. Този път книгата е прочетена. Казва се : "Не пораствай! Капан е."

Прочетете още