Благовещение - народни поверия за празника

Благовещение - народни поверия за празника
Снимка: jespahjoy
25 Март 2019

Един от големите пролетни празници е Благовещение. Той е част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25 март. Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Според Библията, на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий - Иисус Христос.

В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.

Вярва се, че ако някой види първо щъркел, който не лети, а лежи или ходи, ще го сполети неприятност.

Ако мома или момък види първо лястовица, а не щъркел, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае с какъв човек ще се събере. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.

На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.

Жените премитат къщата и палят сметта - по този начин изгарят всичко лошо.

Народното поверие гласи, че на Благовещение долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Хубаво е да се носят пари в джоба. Вярва се, че ако те закука кукувица, за да имаш берекет, трябва да се хванеш за парче хляб и желязна паричка.

Гадае се по днешния ден, каквото правиш и както премине той, такава ще е цялата година. Затова е хубаво е да си сит и да носиш пара в джоба си.

Който види летящ щъркел на Благовещение, ще е благословен през цялата година. Щъркелът не бива да лежи, а да бъде съзрян в полет.

Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо, затова именно на Благовещение се пробиват ушите на момичетата за обеци. Самото слагане на обиците има ритуален характер - да предпазят детето от зли сили. Освен това се вярва, че дупките няма да зараснат или да се инфектират.

На този ден се отделя особено внимание на змиите. В народните обичаи и вярвания змията е обичано същество – тя е умно и мъдро животно, но същевременно и избягвано, защото вещае смърт. Предпазва от болести и изцерява болните. На Благовещение се вярва, че на който змия му пролази дрехата, ще добие големи богатства, както и ако е болен - ще оздравее. Удряйки в желязо се прави ритуално пъдене на змии и се казва заклинание: “Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовещение”. Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват: "Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!". За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат: "Ево! Я като съм доле, Ти да си в поле, Като съм в поле, Ти да си доле..."

Против урочасване и „лоши очи" на днешния ден се прави възел на коланче или забрадка, което не се развързва до другата година.

Жените не трябва да докосват игли, куки или конци, за да не ги хапят змиите през лятото. В обредните песенни текстове има и ритуални забрани на този ден „момите да не тъкат и предат“, а момците „рало да не ловят“, защото това ще им донесе болести. Както при всяка смяна на сезоните, народните вярвания изразяват скритите страхове на хората от природните сили.

Старо народно поверие твърди, че на този ден се завръщат митичните девойки - самодиви. Невидими за хората, те ревниво крият от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек попадне на някое от тях и ги ядоса, те го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот.

На Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна, където повече трева не никне. Който ги зърне, се разболява от „самодивска болест“ – толкова красиви и грациозни били. Болните можели да се надяват на лек, ако преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и се измият с „мълчана вода" от самодивския кладенец.

Поверия и суеверия за женитба:
Момите ще разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако разпъпят, ще се омъжат до края на годината. Момите още се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да им донесе скорошна женитба. Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което я вземат в ръце и гадаят: ако забележат кал по платното — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят - даскал ще е. Ако момък или мома най-напред видят лястовица, завързват на три пъти празна кърпа и наричат: "Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш." Отново се оставя кърпата три дни на покрива, после я развързват и гадаят по това, което намерят вътре. Ако има парцалче – шивач ще е, ако има кал – дюлгерин, ако е хартийка – учен човек, книжовник. Друго поверие гласи, че момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг като станат рано призори, изхвърлят боклука и чакат да чуят първото мъжко име.

 

Прочетете още