На 9 ноември се навършвиха 138 години от рождението на ЙОРДАН ЙОВКОВ - майстор на късия разказ. Да си спомним за големия писател с някои цитати от произведенията му:
„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”
- Из разказа „Женско сърце”
„Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха дълбоко в душата му.“
- Из разказа "Индже"
„Грешна беше тая жена, но беше хубава."
- Из разказа "Албена"
„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.”
- Из разказа „Албена”
"Я слушай какво ще ти кажа: каквото ти е писано, то ще е. Каквото са ти орисали орисниците. Лоша ли си? – Не си. Не си крала, не си убивала. Лоша си, че си хубава. Дано не ти се случи нещо лошо. Бог, кога даде някому много хубост, праща и напаст."
- Из разказа "Албена"
„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" - Из разказа „Шибил”.
"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората"
- Из разказа „Песнта на колелетата”
„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?"
- Из разказа „Вълкадин говори с бога"
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!”
- Из разказа „По жицата”
„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!"
- Из разказа „Серафим”
„Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.”
- Из разказа "Другоселец"
„Думата е страшно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”.
